Динко Денев: Приятели, забавлявайте се с минифутбола!

Динко Денев: Приятели, забавлявайте се с минифутбола!

Сайтът “Витоша нюз”, съвместно с ръководството на БАМФ, стартира традиционна рубрика, в която ще даваме думата на ръководители, треньори, играчи и въобще хора, ангажирани с дейността на лигата в София. Този път наш гост е Динко Денев, президент на „Бат Динко и приятели“. Ето и неговата изповед:

 

Казвам се Динко Денев, живея и работя в гр. Бургас, имам три деца, двама сина,  дъщеря и едно внуче. Живея на семейни начала с момиче, което дойде да живее в Бургас от гр. София. Тя също обича магията футбол и сме щастливи двамата да отглеждаме най  – малкия 6- годишен член на нашето семейство!

Роден съм през 1967 година, имам висше икономическо образование. В ученическите си години съм ходил да тренирам футбол, първо в Черноморец после и в Нефтохимик, но поради различни причини не достигнах до по горните девизии в българския футбол.

Било е много отдавна и нямам много спомени от тогава, затова и никога не се меся на момчетата, когато са на терена. Повечето от тях са играли футбол и си знаят какво да правят. Моите функциите са организационни .

В България съм фен на ЦСКА, а в чужбина подкрепям два отбора – Барселона и Ливърпул и поради тази причина тази година на полуфинала на ШЛ ми беше много трудно да гледам този мач, но поне бях сигурен, че на финала ще имам любим отбор.

В България естественно любимец ми е бил Христо Стоичков, а в чужбина, след като съм фен на Барселона, любимец ми е Лео Меси.

Аз съм си малко странен и не искам да подражавам на никого като ръководител. Моите виждания са да съм приятел с всички около мен!

С минифутбол се захванах спонтанно.  Веднъж с мой колега  – Сашо Цветков от Несебър, решихме да направим отбор по минифутбол, в който да играят само колеги.  Включихме се в едно първенство в Бургас. Започнахме ударно, побеждавахме наред, но преценихме, че само с колеги не става и започнахме да каним и други момчета, играли в различни формаци от юноши до мъже в бургаските отбори , а мотивировката ни бе да се забавляваме.

Що се отнася до София…историята е по-различна.  Събрахме се една вечер с Цецо Анжелов и се чухме по телефона с Ивайло Иванов – Канто и решихме да направим и отбор и в Бизнес лигата. Това в Бурагас се случи през есента на 2012 година, а в София през есента на 2017 година.

 

 

Тогава се вкючихме и в първенство по минифутбол, организирано от нашите приятели  и известни футболисти в България Милен Георгиев и Георги Чиликов, което нашия отбор спечели по категоричен начин. А в София за първи път се случи да спечелим турнир с моите приятели от „Малки страсти“ (направихме сборен отбор) в зимната лига през 2018 година.

Трофеите, спечелени в Бургас, са много: през 2013 г. първо спечелихме лигата, организирана от Милен Георгиев и Чиликов, същата година се включихме и първенството, организирано от БАМФ и спечелихме и първенството на Примиер лигата. През зимата на 2013 година се включихме и в първенство по футзал, също организирано от БАМФ, което спечелихме. През 2014 година станахме и национални шампиони на „Каменица фен купа” (турнир, който за голяма жалост тази година го няма).

През 2015 и 2016 година спечелихме Премиер лигата на БАМФ в гр. Бургас, като през това време с мои приятел от гр. Варна участвахме на регионалните финали на „Каменица Фен купа” във Варна и 2015, 2016, 2017 и 2018 година станахме регионални шампиони и там. В София –  2018 година спечелихме Зимната лига, Бизнес лигата в София и Летния приятелски турнир.

Аз никога не съм искал да има звезди в отбора ни, искал съм винаги да сме приятели. В годините през отбора ни са минали много добри футболисти и винаги сме били приятели и сме си помагали.

Може би най-щаслив съм бил през 2018 година на Зимния турнир в София, организиран от БАМФ, когато на финала играха две отбора, на които аз им бях ръководител.

Два са мачовете, които никога няма да забравя: първият е четвъртфинала на Националния турнир „Каменица Фен купа” 2014 година в гр. Русе срещу отбора на „Антибиотика“ (Разград). Само  4 минути преди края губехме с 0:2, момчетата се вдигнаха и изравнихме. След края на мача отидох при отбора и им казах, че аз ще съм на вратата при дузпите, те онемяха и не знаеха как да реагират.  Успокоих ги те само да я докарат до дузпи, останалото да оставят на мен. Имах късмета да спася и двете дузпи и класирах отбора на полуфинал. След дузпите моите момчета не знаеха как да реагират, бяха онемяли J.  Другият мач е финала срещу фаворита „Трите мечки“ (Шумен), двукратен победител в турнира. Бихме ги с 2:0, а наградата бе да гледаме мач от бразилското първенство в Рио де Жанейро. Това беше наистина едно невероятно изживяване!

Следващата ми цел е спечелването на Шампионската лига на БАМФ.  За жалост до сега най доброто ни класиране е било четвърфинал, преди финална четворка.

Отборът ни е член на БАМФ от зимата на 2013 година. Според мен организацията на турнирите не е лоша, виждам, че се работи и по различните градове да се организират турнири и да се популязира минифутбола в България.

Моите препоръки към организацията на БАМФ е да се спазват правилниците и наредбите, определени от самите организатори. Според мен в гр. Пловдив и гр. Варна трябва да са пример за това. Там мениджърите Христо Христов и Ники Хаджиев са направили страхотна организация и всичко е на ниво там, виждам, че и в Плевен и Враца тръгват по техните стъпки и се надявам и да популязират играта. Виждам, че в София мачовете вече се дават по интернет и аз мога да следя нашия отбор на живо J.

Нека ви разкажа и откъде идва името на отбора, как реших да се казва така. Винаги, когато сме играли срещу някой отбор, никога не са казвали името на отбора, срещу когото ще играят, а винаги са казвали, че ще играят срещу бате Динко. Затова и кръстих отбора „Бат Динко и приятели”, а и аз винаги съм искал да сме приятели.

И накрая ето и една забавна история с малкия ми син. Той ходи да рита топка в детската градина и треньорът му го попитал от кой отбор е. Той отговорил: „ЦСКА, „Барселона“ и „Бат Динко и приятели“, след което настанал бурен смях.

Искам да пожелая на читателите ви да се забавляват с минифутбола. Младежите да играят, а по – големите като мен да гледат. ЗАБАВЛЯВАЙТЕ СЕ!

Тодор МИЛАНОВ


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoshan/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4