Инфаркт погуби легендарния футболен администратор Кольо Янкулов

Инфаркт погуби легендарния футболен администратор Кольо Янкулов

Поредна тъжна вест за българския футбол! Почина администраторът на Локомотив (Сф) Николай Янкулов. Трагедията – масивен инфаркт, се е случила в понеделник вечерта, съобщи БНР.

64-годишният бате Кольо беше доайенът сред своите колеги у нас.

Николай Янкулов е роден е на 13 юни 1954 г. в гр.Сандански. Завършил  УНСС. Работил е в “Спортист” (Кремиковци), “Локомотив” (Сф), “Септември” (Сф), “Славия”, “Пирин” (Благоевград) и Зоналния съвет на БФС.  Шампион на България и носител на Купата със “Славия” през 1996 г. Картотекирал е над 5000 футболисти, има повече от 1000 мача в “А” група в кариерата си и около 200 в “Б” група. Носител на “Златната значка” на БФС за особено големи заслуги към българския футбол.

Поклонението ще бъде в сряда от 11.30 ч. в храма „Света София“, а погребението – в родния му град Сандански.

 

Ето какво сподели бате Кольо пред главния редактор на „Витоша нюз“ в едно интервю преди години за жизнения си път: 

„Бях футболист в детско-юношеската школа на “Локомотив” (Сф). През 1968 г. дойдох в столицата от Сандански. Тренирах при Трайчо Петков, Бог да го прости. После стана обединението между нас и “Славия”. По-талантливите момчета ги взеха в новосъздадения ЖСК “Славия”. Останалите започнахме да играем  в зона “Витоша”. Игрището ни беше “Ернст Телман” –  на мястото на сегашния стадион “Локомотив”. След казармата започнах работа към “Спортист” (Кремиковци) като физкултурен организатор. Бях и секретар в градския съвет на БСФС.

През 1983 г. започнах в “Локомотив” като завеждащ масовия футбол. Тогава имаше 44 заводски отбора, имаше средношколски първенства. През 1986 г. ме назначиха за администратор на клуба. На “Надежда” работих до 1993-а, когато ме поканиха в “Септември” (Сф) и влязохме в “Б” група. После отидох в “Славия” през 1995 г. и година по-късно станахме шампиони и носители на купата. При “белите” изкарах близо 4 г. Бях и секретар на Зоналния съвет – София. Отговарях за първенствата и турнирите в Югозападна България.

Беше тежко време, командваха така наречените „групировки“. Беше много опасно. Гордея се, че съм се запазил. Не съм имал проблеми с никого. И сега като се срещнем с хора оттогава, се поздравяваме, уважаваме се. Това е най-важното – уважението между хората.“

Почивай в мир, бате Кольо…Винаги ще те помним…
Екипът на „Витоша нюз“ изказва най-искрените си съболезнования на семейството и близките на починалия…

Categories: Футбол