Правилата на играта. Един черно-бял спомен от миналото

Правилата на играта. Един черно-бял спомен от миналото

Помним ги! Основна част от уникален отбор! Дею, Пикси и Кобрата! Навревето, по-младите момчета и момичета сигурно не помнят, нямаше сателити, кабелни тв, интернет и екстри…Гледахме “западни” мачове благодарение на братята сърби.

Татко и чичо се катереха по покрива на нашата къща и слагаха антени..Връзваха ги за допотопните телевизори (нашите купиха “Велико Търново” – цветен, от “Кореком”, чак след тежък гурбет в Либия). Голям лукс беше този телевизор! Благодарение на такива “модерни” способи гледахме големи мачове – от Европа, от целия свят (даже Междуконтиненталната купа директно от Токио – б.а.)…Както и западни филми – “Командо”, “Рамбо”, “Близки срещи от третия вид”, “Извънземното”, “Театърът на Рей Бредбъри” и др. Изобщо – екстра, невиждана при социализма.

Вкъщи се събираха всички комшии, режеха се салати, въртяха се баници, вадеха се мезета и домашни питиета. Та, сега за футбола. Баща ми, Бог да го прости, много обичаше Савичевич. Хващаше се за главата от финтовете и фантазията на този голям футболен виртуоз. Възкликваше:”Тоя е луд? Не може да направи това?”, когато излъга цялата защита на Динамо (Загреб) в едно югославско дерби, финтира и вратаря, отиде до празната врата и спря…

После се завъртя обратно, отново финтира горкия вратар, завърнал се да брани мрежата, и чак тогава влезе зад голлинията.

А? Подобно нещо съм чувал, че е правил навремето Митата Якимов. Гаврил се е като за световно с бедните защитници и вратари.

А за Стойкович какво да кажем?! Абе, магове на Играта – Това е!

Снимка на Milen Dimitrov.