Сашо Манолов завеща светиня на любимия Левски

Сашо Манолов завеща светиня на любимия Левски

На 4 февруари 2019 г. изпратихме една емблематична личност – Александър Манолов, в последния му път. Предводителят на ветераните на Левски, бате Сашо, както го знаехме всички, си отиде от този свят на 1 февруари на 75-годишна възраст след дълго и мъчително боледуване.

За да го изпратят дойдоха десетки футболни легенди на Левски, бивши съотборници, близки и приятели, привърженици на славния клуб и членове на актуалното ръководство. 

Пред екипа на “Витоша нюз” част от тях споделиха как ще запомнят бившия прочут защитник на “сините”.

Ангел СТАНКОВ:
Черноработникът във великия “син” отбор
Ще запомня бате Сашо като един добър човек и футболист. Прекрасен беше. Отличен организатор. Гореше за ветераните и за Левски. Помня го и като футболист. Той беше черноработникът в онзи, големият “син” отбор от средата на 60-те години на миналия век. Манолов вършеше най-тежката работа. И не търсеше похвали или признание. Просто си вършеше тихо работата. Човек, който не знаеше умора. Не се спираше, през целия мач се движеше по всички части на терена. Беше опора за целия колектив там. А за това се изискват много качества – да си всеотдаен, да си със силна воля, да си отлично подготвен физически. Сашо беше един от малкото големи левскари от онзи велик отбор, които останаха живи. А ето, за съжаление, сега си отиде и той.

Георги ЦВЕТКОВ:
Никога не каза лоша дума за никого
Сашо беше страхотен човек. Добряк. Никога не съм го чул да каже лоша дума срещу някого или да говори зад гърба на хората. Като футболист го помня добре. Той игра с част от най-големите легенди – Патрата, Гунди, Соколето, Теко Абаджиев…Много направи по-късно и като селекционер на отбора на ветераните. Високо ниво беше и държеше. Жалко.

Дилян ЯНКУЛОВ:
За мен той беше УЧИТЕЛ
Като човек бате Сашо беше ГОЛЯМ. За мен той винаги ще си остане УЧИТЕЛ. Добър, уравновесен, който винаги с добра дума и с добро отношение искаше да постигне всичко. Стремеше се да предаде собствената си доброто на околните. Позитивен винаги и добронамерен. Никога не си е позволявал да повиши тон, да нагруби някога, макар че ние доста често сме го ядосвали. Когато имаше напрежение, изчакваше агресията, лошото да отмине и с един спокоен, дори бих казал – убийствено спокоен тон успяваше да тушира напрежението. И държеше страшно много на професионализма, на професионалното отношение. Преди всеки мач – независимо дали е демонстративен в някое село или градче в провинцията, или официален от календара на първенството – се звънеше на всеки поединично и се предупреждаваше кой може и кой не, понеже всеки от нас работи нещо друго. Организацията започваше минимум 10 дни преди срещата. Еднакво сериозно приемаше всичко.

Независимо къде бяхме ние – ветерани, независимо дали играехме срещу тима на с. Карабунар, или срещу ЦСКА. Казваше ни: “Момчета, трябва да подходим сериозно, ние сме левскари! Излизаме само за победа и сериозно!” Така ни говореше. (просълзява се). Шест пъти ветераните станаха републикански шампиони благодарение на неговото сериозно отношение и професионализъм.

Валери ГРЕКОВ:
Човек с главни букви, ръководителят на полка
Сашо Манолов беше ЧОВЕК с главни букви. Беше ръководителят на полка, така да се каже. Пълководецът на ветераните. Безброй хубави моменти сме имали заедно. Лично аз близо 22 години бях с него при ветераните. сега, като си върна “лентата” на спомените няма къде да ги побера тези прекрасни моменти, които преживяхме. Толкова са много и са ми все скъпи. Сашо преди всичко беше изключителен човек. Възпитан, ерудиран, интелигентен, просто каквото и да кажа ще бъде малко за него. Толкова внимателен към другите човек рядко се среща. И обръщаше внимание на абсолютно всички ветерани, без значение кой е известно име и кой има повече или по-малко мачове в първия отбор на Левски. Нямаше пропуск за рожденни дни. Винаги се обаждаше да ни поздрави. Никога няма да го забравя. Понеже аз съм роден на 13 октомври, а неговата съпруга е на същата дата, ми звънеше. И аз му казвах: “Бат Саше, това е най-хубавият рожден ден.” А той ме пита: “Защо мислиш така?” – “Защото с жена ти сме на една и съща дата родени”. Всички ще го запомним само с добро. Лека му пръст…

Красимир ЧАВДАРОВ:
Много са нещата, които научих
“Близо 20 години играх под негово ръководство с ветераните на Левски. Много работлив и свестен човек. Само хубави неща мога да кажа. Бог да го прости. Много са нещата, на които се научих от него.”

 

Александър Манолов е роден на 24 септември 1943 г. Юноша на Левски и републикански шампион със старша възраст през 1961 г. Освен за Левски е играл и за Пирин, Добруджа и Дунав (Русе).

За Левски играе от 1965 г. до 1969 г. – общо пет сезона, като записва 82 мача във всички турнири и отбелязва 4 гола. Два пъти шампион с Левски (1965 г. и 1968 г.) и веднъж носител на купата на страната (1967 г.).

Почти 20 години Сашо Манолов бе водачът на “сините” ветерани и като организатор винаги е в основата на всички сбирки, чествания, годишнини, както и на редовните футболни мачове между ветераните – както у нас, така и в чужбина. През последното десетилетие воденият от него отбор на ветераните на Левски беше шест пъти шампион на България.

Манол Иванов, синът на големия левскар, разказа как са протекли последните месеци от живота му. Разказът му завърши със спомена за една синя светиня…:

“Баща ми получи инфаркт преди 10 години. Стана, докато беше на работното си място – в стаичката на “Герена”. Спасил го е Сашо Костов, който е реагирал навреме и е предотвратил най-лошото. Малко по-късно татко пак пострада – удари го инсулт. Както и да е, успя да се възстанови и се върна на работа.
Лошото се случи през август 2016 г. Проведе се хубава церемония по изпращането му, Левски я организира. Той беше много развълнуван. Няколко дни по-късно обаче татко падна вкъщи, удари се лошо. После разбрахме, че се е получил нещо като “камшичен удар”. Оказа се, че е счупил прешлени. В болницата обаче не установиха реалната диагноза. Казаха ни, че са счупени само два прешлена. Обаче по-късно се оказа, че всъщност са седем! Ето от такива лекарски грешки си отиват хората…

Човекът, който страшно много ни помогна, и съм му благодарен, е Вальо Михов. Направихме ядрено-магнитен резонанс във ВМА, установи се сериозното положение, но вече беше късно. Операцията беше направена само на два. Оттам той се обездвижи. Болките бяха страхотни. Во вследствие на това, че татко беше изкарал инфаркт и инсулт, сърцето му беше отслабнало и не позволяваше повторна хирургическа интервенция. Ходеше с едни корсети…Започна да слабее организма. Засили се и деменцията. През последните два-три месеца буквално влизаше и излизаше от болницата, защото когато сърцето не работи както трябва, започва да се пълни с вода. При последното постъпване в клиниката миналата седмица той си беше абсолютно адекватен. Не знам какво му вляха и какво направиха вътре…Изписаха го, а аз го гледам – той жив труп (мълчи дълго). Това се случи в понеделник. Не можех да го позная. И после явно не му е издържало сърцето…

Хубавото беше, че сутрин и вечер ставаше и лягаше с думата “Левски”. Интересуваше се до последно какво се случва с любимия клуб. Над леглото му стоеше снимката на отбора от 1965 г. Любимата му снимка. Шампионският отбор. Всичките футболисти ги знаеше поименно. Не помнеше, вече беше забравил, че е работил в Левски някога, не знаеше какво се е случило преди година-две…Деменцията е нещо страшно, знаете. Но това го помнеше.

Като светиня баща ми си пазеше фланелката от великата ни победа от 17 ноември 1968 г. над ЦСКА със 7:2. Историята е доста интересна. Във въпросния мач той е трябвало да играе, обаче е бил контузен. Вместо него като титуляр с №8 е излязъл Стефан Павлов – Фифи Перото. Сашо след мача я прибира и я скатава прилежно у дома. Не я показва никъде. А нашите са се местили доста пъти през годините – от апартаменти и т.н. Баща ми я е пазил в специална кутия.

За тази фланелка аз разбрах преди около 5 години, когато татко честваше 70-годишнината си. Беше я дал на националния фенклуб, за да направят реплика на оригиналната фланелка. Малко по-късно я върнаха. Поставих я в една рамка и я окачих над леглото на Сашо. Знаете ли какво ми заръча? Каза ми: “Докато съм жив, искам да е тука тази фланелка! След това искам да я дадеш на Левски!” И сега настръхвам като се сетя за нашия разговор.

Хората разбраха за този екип преди два месеца и половина покрай 50-годишнината от 7:2 и прожектирането на филма за голямата победа. След прожекцията на лентата мнозина фенове се събраха в близко заведение. Показах им я…Казвам ви буквално – те, хората паднаха на колене. Беше много вълнуващ момент за всички левскари. Не искам да звуча високопарно, но този екип, тази фланелка с №8 е Светия граал на Левски. Мисля в подходящ момент, когато “синята” лавина отново започне да мачка всичко по пътя си, ще помоля ръководството на клуба да покажа тази фланелка и да я даря на бъдещия музей. Но искам да присъстват много хора на стадиона. И така да я дам. В памет на баща ми, защото такова беше неговото последно желание.”

Милен ДИМИТРОВ

 

 

Categories: Футбол

About Author