Отиде си голяма фигура в Левски

Отиде си голяма фигура в Левски

Поредна тъжна вест покруси българския футбол и левскарската общност…Отиде си Александър Манолов, дългогодишният селекционер на Левски-ветерани. Той беше сърцето и душата на този отбор…Над 24 години Сашо Манолов беше водачът на „сините” и като организатор винаги беше в основата на всички сбирки, чествания, годишнини, както у нас, така и в чужбина. През последните две десетилетия воденият от него отбор на ветераните беше шест пъти шампион на България.

Само от началото на 2019-а този свят напуснаха незабравимите Иван Вуцов, Иван Димитров и Владимир Крамаренко. На 23 януари почина и Борислав Александров – един от най-популярните футболни рефери и бивш шеф на Съдийската комисия към БФС.

Ето какво написаха от ПФК Левски на официалния си сайт:

„Левскари, с огромна тъга ви съобщаваме, че днес на 75 години ни напусна легендарният играч на Левски Александър Манолов.

Той бе верен на любимия си клуб до самия край, като само до преди три години бе неизменим водач на „сините“ ветерани. Когато си тръгна от „Герена“, той го направи с думите „Левски е всичко за мен“ и ние няма да го забравим.

Манолов е роден на 24 септември 1943 г. Юноша на Левски и републикански шампион със старша възраст през 1961 г. Освен за „сините“ е играл и за Пирин, Добруджа и Дунав (Русе).

За Левски играе от 1965 г. до 1969 г. – общо пет сезона, като записва 82 мача във всички турнири и отбелязва 4 гола. Два пъти шампион с Левски (1965 г. и 1968 г.) и веднъж носител на купата на страната (1967 г.).

Почти 20 години Сашо Манолов бе водачът на „сините“ ветерани и като организатор винаги бе в основата на всички сбирки, чествания, годишнини, както и на редовните футболни мачове между ветераните – както у нас, така и в чужбина.

През последното десетилетие воденият от него отбор на ветераните на Левски беше шест пъти шампион на България.

ПФК Левски изказва своите съболезнования на близките и роднините на Александър Манолов!

Благодарим ти за всичко, бате Сашо!

Почивай в мир, шампионе…“

Ето нещо и от мен. Бог да го прости бате Сашо! Голям левскар, голям и истински Човек. Смея да го нарека мой приятел…Мразеше да го наричат „легенда“. Казваше ми: „Каква легенда съм аз, бе, Милене?! Легенди са великани като Гунди, Патрата (много го обичаше Патрата, смяташе го за свой учител, много му е помагал на него-младия футболист, в първите години в Левски), Сашо Костов, Жоро Соколов…
Аз бях най-обикновен редник.“ „Но и от такива като нас имаше полза“ – не забравяше да допълни с неговата си добра усмивка.  – „Няма значение, че не сме били звезди. Левски беше ВСИЧКО ЗА МЕН“, – и се разплака.
Е, бате Сашо, сега се събра с тях – със своите скъпи приятели. Горе.На небето. Дано там да ти е по-леко…
Винаги беше готов да помогне, да се отзове…Живееше с болките на любимия Левски…Измъчи се в последните 2 години…Почивай в мир, Шампионе. Винаги ще те помним! И то само с Добро…
Екипът на „Витоша нюз“ изказва най-искрените си съболезнования на близките и семейството на починалия…Поклон пред светлата му памет…

 

Categories: Футбол