Калин Терзийски: За пиенето

Калин Терзийски: За пиенето

От пиене се умира, това е ясно. Пиенето на алкохол обаче е едно от малкото достъпни за всички средства за премахване на ужаса от живота и постоянното чувство за безсмислие, които мнозинството понасят, просто защото нямат достатъчно голям размах на душите, за да ги осъзнаят. Да си позволят да осъзнаят. Артистите умират от пиене. Често – най-добрите. А някои и остават живи, поне засега.

Аз останах жив. Случайно. Благодаря, Господи! Иван Ласкин умря. Господ да го прости. Мнозина страхливци цъкат с език и някак не смеят открито да изхрачат злобата си срещу него и неговото пиене. Защото освен всичко друго, тия, които не пият (благоприличните, нормални хора), са и суеверни страхливци.

Те обаче не си дават сметка за ужаса, за борбата, за страданието, за смелостта. Които ги има в живота на тия, които не живеят нормалния, сух, трезв и фалшив живот. Ще кажа като алкохолик – алкохолизма Не е бич за другите, за тия, около пиещия, или ако е и за тях, то за тях е несравнимо малък. Защото за пиещите тяхното пиене е повече от чудовищно наказание. Едва ли има нещо на света, толкова коварно, ужасно и мъчително като това – да пиеш и да не можеш да спреш. Защо? Защо не можеш да спреш?

Защото си станал – по един болезнен и уж ненормален начин – именно Нормален човек. Оголен, като нерв, гол и одран…и осъзнат – осъзнаващ колко всъщност ужасен, кошмарен и безсмислен е животът. И си отказал да го живееш без упойка. Вероятно има непиещи, които са също така смели – осъзнали и те това, което са осъзнали пиещите…всъщност – не става въпрос и за осъзнаване…става въпрос може би за това, което Хайдегер нарича „наличност“ – да видиш Нещата в тяхната „наличност“ – не като подръчни и полезни вещи, а оголени от смисъл, празни, никакви, ужасяващи, нелепи.

Тия, ако има такива, които виждат Голият обяд (по Бъроуз), които виждат живота оголен, страшен, неозначаващ нищо и ясен и пак не пият – те са някакви чутовни титани. Обаче аз не се сещам за такива.

Та за тия, които цъкат с езици и не си позволяват даже да плюят, от суеверен страх, по умрелия артист, ще кажа: Майната ви! Живеете в заслепение, не смеете да видите света и живота. В истинския им вид. Такива, каквито са. Ако ги видите – не ще пиете, ами ще заревете и завиете от ужас и няма да има по страшен от вашия вой. Слепци.

Бог да прости всички живеещи оголени, одрани, открити и осъзнати, ужасени, пиещи, за да забравят, че са живи. Бродягите на Дхарма. Бог да прости Керуак, Фицджералд, Буковски, Хемингуей, Лотрек, Лермонтов, Висоцки, Ласкин и други.

УТОЧНЕНИЕ:

Аз, изказвайки крайни твърдения, просто насочвам към размисъл! С написаното преди часове се опитвах да насоча мислите ни към това становище: че ИМЕННО АЛКОХОЛИКЪТ Е СТРАДАЩ, УЖАСНО СТРАДАЩ ЧОВЕК И В ТОВА НЯМА НИКАКВИ СЪМНЕНИЯ, И ЧЕ ТОЙ НЕ Е НЯКАКЪВ ЗЪЛ ПРЕСТЪПНИК, ВИНОВЕН ЗА СТРАДАНИЕТО СИ! – ако това не се приеме, просто няма никакъв шанс да се помогне!

Та нима има човек, който иска да страда? Да страда той и да страдат близките му? Нима има човек, който иска да е виновен за страданията си и за страданията на близките си? Тогава не е ли очевидно, че става въпрос не за вина и грях – към себе си, към обществото и към другите – а за ужасна болест?
Има ли вина при болестта?

Не бихме ли определили като мръсник всеки, който иска да вмени вина на болен човек?
Това не е ли именно жестокото и средновековно отношение, което казва: виновен си, че си болен?
Всички досегашни провали в опитите за лекуване на алкохолизма се дължат на това, че не се приема това, че именно алкохоликът страда най-много. Че той е този, който заслужава помощ и съъстрадание. И в крайна сметка, че той е болен, а не е престъпник, който вреди на другите и трябва да бъде осъден…

Докато има такива предубеждения по отношение на болестта – ще остане старото осъдително, грозно, безчовечно отношение към болните от алкохолизъм. А това, че и роднините и близките им страдат – това е ясно – роднините и близките на всеки тежко и смъртоносно болен страдат!

Калин ТЕРЗИЙСКИ
*Текстът е от профила на автора във Фейсбук.

Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoshan/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4