Крали Марко и Граф Дракула – между истината и легендата

Крали Марко и Граф Дракула – между истината и легендата

В историята на всеки народ има личности, превърнали се в имена-символ на дадена епоха. Битието им често е обвито в мистерия, а легендите за тях се пренасят от уста на уста и от поколение на поколение. Легендарният им статут е засвидетелстван многократно, те са се превърнали в почти емблеми. Такива са за българи и румънци съответно Крали Марко и граф Дракула.

 

Името на най-известния общобалкански епически герой безспорно е Крали Марко. Около себе си той обединява цикъл от фолклорни произведения: песни, предания, пословици и пр., които образуват т.н. Марковски епически цикъл. Образът на Марко, който обикновено се свързва с прилепския владетел крал Марко от XIV век, има своята митична биография.

Херой и закрилник на християните
Като митичен герой той се разкрива в борбата си с различни демонични същества: хали, змейове, самовили, самодиви и др, за да пусне спряната от тях вода. В двубоя с тези същества Марко се проявява като митичен културен герой. В „най – чист“ вид този мотив е запазен у българите и сърбите.

По-различно е положението у албанците, където епосът за хероса е добре познат, но няма запазени следи от митичните черти на героя. Румънският епос пази митичната характеристика на героя в образа на Маркош паша, но в него той е представен като чужд завоевател. Само гръцката епическа традиция не познава Марко. Той е герой закрилник на своя народ и борец срещу чуждите врагове. А неговият свръхестествен противник прераства от митично същество в плеяда чуждоземни противници: турци, арапи, еничари и др. В рамките на Балканската общност християнската вяра, наред с езиковото сходство и териториалната общност, спомагат да се очертае по-определено южнославянското единство с неговия общ герой Марко. Както често става, границите между истина и мит се преплитат, често са и размити.

Син на крал, умира като турски васал
Реалната историческа личност Марко е етнически българин, роден около 1335 г. Син е на прилепския деспот Вълкашин Мърнявчевич, който след смъртта на Стефан Душан в 1355 година се обявява за крал. През 1371 година Вълкашин, заедно със своя брат – деспота на Сяр (дн. Серес) Угреш, тръгва на поход срещу османските турци, според тогавашните хронисти с 60 000 бойци. Когато достига до хасковското село Черномен (днес Орменио, Гърция), лекомислено се разполага на лагер на левия бряг на река Марица без да постави сигурни стражи. През нощта турците преминават безшумно реката, предизвикват паника в християнския лагер, убиват Вълкашин и Углеш и разгромяват войските им. След Черноменската битка Марко Мърнявчевич наследява кралството, но става васал на султан Мурад.

Нашият герой е известен още Марко Кралевити, Марко Кралевич или Крале Марко. Неговите владения обхващат голяма част от днешна Македония, със столица  Прилеп. Според богатия певчески цикъл, посветен на Марко, кралят е бил чутовен герой с неизмеримо богатство. На дувара на палата му можели да се разминат две каруци, толкова бил имотен и ларж.

Доколко наистина е закрилял християнското население е спорно, а в бурната епоха на турското нашествие е трябвало да лавираш умело и да играеш според свирката на силните на деня.

Какъв парадокс – най-големият християнски герой на Балканите умира на бойното поле в битка срещу християни (влашкия войвода Мирчо Стари) и като верен васал на турците. Това става на 17 май 1395 г. край Ровине в дн. Румъния.

За щастие има запазена фреска на която е изобразен юнакът. При сваляне на стара мазилка на църквата в т. нар. Марков манастир край Скопие се открива ктиторски портрет на слабоват, мургав мъж със замислен и мрачен поглед.

 

Най-прочутият вампир е българин?
Парадоксалното е, че докато нашето момче умира на бойното поле като съюзник на турците, Влад Цепеш е убит от тях. Князът загива като ревностен застъпник на християнството. Известни историци, сред които и бившият шеф на НИМ Божидар Димитров, дори твърдят, че най-прочутият вампир е българин. “Влашките и молдовските войводи са знаели и говорили добре на български език, който, ако се съди и по имената им – Влад, Влайко, Дан, Богдан, Мирчо и т.н. – им е бил и майчин, и бащин”, казва Димитров.

 

Фактите
Влад си има християнско име, но получава прякора Цепеш заради ужасните си дела. Роден е в Трансилвания през 1431 г., а през 1437 г. е обявен за наследник на съседното княжество Влахия. През 1442 г., за да си осигури лоялността на Влахия, султанът взима малкия Влад и брат му Рад за заложници. Този факт не спира войната на стария Влад срещу поробителя. Битките спират едва след като той е убит от доскорошните си съюзници – унгарците. Синът му избягва от плен и започва изтощителна кампания за отвоюване на бащиния трон.

Усилията се увенчават с успех през 1456 г. По време на един пир в двореца неговите стражи залавят 500 боляри и ги извеждат навън. Аристократите заедно с жените и слугите са набити на остри колове и са оставени да гният върху тях.

От 1457 до 1460 г. Влад подлага на нечуван терор върху населението там и избива огромен брой мъже, жени и деца. Често се случвало той да нареди хора да бъдат драни живи, варени, пържени, обезглавявани, ослепявани, изгаряни, набождани с пирони, погребвани живи, жигосвани и т.н. Харесвало му да реже носовете, ушите, гениталиите или езиците на жертвите си.

Румънците предпочитат да помнят Дракула като патриот, борец срещу турците, въпреки че и тук едно от основните му оръжия било всяването на ужас. Показателен е примерът с турските посланици, които той приема в двореца в столицата Търговище през 1461 г. Влад поискал от тях да свалят чалмите си в негово присъствие. Когато те отказали, с мотив, че това повелявали техните закони, князът заявил: „Аз също искам да заздравя вашия закон“ и заповядал да заковат чалмите за главите на посланиците с железни пирони.

През лятото на 1462 г. турците нахлуват в страната и се насочват към Търговище. Като минават покрай града, навлизат в тясна клисура, където ги очаква смразяваща гледка – гора от колове с гниещи трупове върху тях, жертвите са около 20 000, всичките пленени от Влад предишната година. Дори претръпналите турци са поразени;султанът обръща коня си и поема към дома. Успехът на Влад обаче е краткотраен, скоро срещу него се обръща собственият му брат Раду с подкрепата на османците. Князът бяга в Унгария, където е заловен и хвърлен в затвора, където прекарва 12 г. През 1476 г. се отказва от православието, приема католицизма и се жени за унгарска принцеса. После подкрепен от братовчед си Стефан от Молдова и от унгарците, Влад си връща влашкия престол. Тогава обаче местните благородници (в съюз с турците) се вдигат на бунт и още в първата битка Цепеш е пронизан от копие. Турците му отсичат главата и я изпращат на султана.

Делата на Влад Цепеш са ужасяващи, но каква е връзката му с Дракула?

Влад е син на Влад Дракул. „Дракул“ е прякор с две значения – „дракон“ и „дявол“. Очевидно прозвището на владетеля е било „дракон“, защото старият княз през 1431 г. става член на могъща тайна организация -Ордена на дракона, чията цел е прогонването на турците. Оттогава Влад Дракул започва да сече монети с изображение на дракон, а на знамето му е нарисувано същото животно.

Влад Цепеш подписва официалните си документи с името „Дракула“.

Може би и идеята да е син на дявола му се е струвала отлична. Това разбиране е водело и мисълта на дворцовия поет Михаил Бехайм, който през 1463 г. съчинява „Историята на кръвожадния луд човек, наречен Дракула от Влахия“. Историците Реймън Макнали и Раду Флорес-ку отбелязват, че на практика Влад е бил вампир, защото според сведенията топял хляба си в кръвта на своите жертви.

Образът на Дракула в представите на днешните румънци е противоречив. Диктаторът Николае Чаушеску неведнъж е показвал възхитата си от него. През 1976 г. е тържествено отбелязана ‘500-годишнината от смъртта на героя – с филм, картини, романи и дори с пощенска марка. През последните години туристическата индустрия, свързана с Дракула, се разрасна много. През 1993 г. човек, претендиращ, че е потомък на Влад, подава жалба срещу „Колумбия пикчърс“ за това, че с филма на Ф.Ф. Копола „Дракула“ са дискредитирали името на неговия прапрадядо. Легендарните вампирски истории за княза вече водят стотици хиляди туристи в замъка му Бран, Трансилвания, в който той всъщност никога не е стъпвал.

Брам Стокър го превръща в легенда

Граф Дракула е най-прочутият вампир в литературата. Създаден е отБрам Стокър в края на XIX век. До масовата публика Дракула достига обаче предимно след многобройните филмирания на романа, и най-вече с гениалното изпълнение на Бела Лугоши (1882-1956). Романът е силно повлиян от разказа „Кармила“ на ирландския писател Шеридан льо Фану. Стокър решава мястото на действието да е в Трансилвания, защото го е свързал с реално съществуващ исторически образ. В Лондон писателят е бил член на окултна ложа. При срещите на ложата се е запознал с унгарския ориенталист Армин Вамбери, от когото е чул многобройните легенди за Влад.

 

Милен ДИМИТРОВ


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoshan/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4