1968-а. Златната година на българския футбол

1968-а е една емблематична година за историята на човечеството. Митът „1968“ е  трайно вкоренен в съзнанието на всички поколения. За някои е неразривно свързан с „Пражката пролет“, с олимпиадата в Мексико и скока на Боб Биймън, с „Белия албум“ на „Бийтълс“ и хита „Дилайла“ на Том Джоунс…
Левскарите пък никога няма да забравят датата 17 ноември 1968 и победата над ЦСКА със 7:2. В настоящата статия ще разгледам отражението на 1968-а в българския футбол и как тя се проектира върху най-популярната игра у нас. Но да започнем със знаковите политически и културни събития, белязали времето.

 

По света…
Време на небивал стопански възход и материален просперитет – обикновенно така наричат периода от повече от 20 мирни години, в което израства поколението от 1968-а. Възниква консуматорското общество. Телевизорът става част от живота във всеки дом. Телевизята достига дори Космоса – от борда на американските космически кораби „Аполо“ 7 и 8 астронавтите четат пасажи от Библията. Чрез магията на телевизора цялото младо поколение проследява развитието на едни и същи събития, гледа едни и същи филми, спорт и формира вкусовете си от общи модни тенденции. Формира общ манталитет, наскочени са старите политически, езикови, религиозни, етнически и расови различия.

Поколението рожба на естествения бейби бум след края на Втората световна война се превръща в нарастващ демографски, социален, икономически, а през 1968 г. и политически фактор. „Сърдитите млади хора“ изпадат в тежък конфликт със съществуващи морални норми, вкусове и предразсъдъци. Появава се контракултурата на хипи движението с неговия провокативен лозунг Make love not war (Прави любов не война). Скандалната мода на минижупа, сексуалната свобода, осигурена от появата на хапчетата „антибебе“, наркотиците, мистериите на изтока и рокендрола са символи на епохата.

Кумирите на това поколение „Бийтълс“ пускат на пазара „Белият албум“, в който е включен големият им хит „Revolution“. „Великата четворка“ е можела да кацне в София, но с решение на Секретариата на ЦК на БКП е наредено да не се допусне участието на групата на Световния младежки фестивал.

Свидетели сме на бурно разрастване на антивоенното движение. Най-активни са студентите – гладни стачки в Харвард, Радклиф и Бостънския университет, 10-хилядна седяща стачка в Западен Берлин, масови демонстрации на японските студенти, Римският университет е затворен за 12 дни…На 17 март в Лондон са ранени 86 души и арестувани 200 демонстранти…В Париж също обстановката е революционна, там студентите се борят срещу правителствота на Дьо Гол.

В Китай тече голямата чистка, наречена „Културната революция“.
Две са знаковите политически убийства през годината. На 4 май е убит водачът за права на негрите Мартин Лутър Кинг. На 5 юни в Лос Анжелис по време на предизборната му обиколка е застрелян и кандидатът за президент на САЩ Робърт Кенеди. Прострелва го 24-годишният иранец Сирхан Сирхан. Именно по повод това покушение е и прочутият рефрен от „Синята ода“ – „На ЦСКА отбраната е като на Кенеди охраната“.

На „Бродуей“ е поставена знаменитата рок опера „Коса“. През 1968-а са основани групите „Лед Цепелин“, Дийп Пърпъл“ и Джетро Тъл“.

На 27 март при изпитание на самолет загива руският космонавт Юрий Гагарин, първият човек, летял в Космоса.

Светът губи писатели като Ъптън Синклер и Джон Стайнбек. Публикувани са романите на Артър Кларк „Одисея 2001“, „Летище“ на Артър Хейли и „Аз, роботът“ на Айзък Азимов. Артър Мейлър пише „Армиите на нощта“,  а Джон Ъпдайк – „Двойки“. Появява се и странният роман „Сънуват ли андроидите електрически овце“ на Филип Дик.

Две големи спортни събития приковават вниманието на света – Зимните олимпийски игри в Гренобъл и Летните в Мексико. Италия печели европейското първенство по футбол след победа на финала над Югославия.

…и у нас
На 22 април Секретариатът на ЦК на БКП утвърждава „Мероприятия за подобряване на икономическата и научно-техническата пропаганда и на идеологическата работа с художествено-творческата и научната интелигенция“. Нямаме основания да смятаме, че такива мерки не са предприети и в спорта.

В България се провежда Деветият Световен фестивал на младежта и студентите. В продължение на 10 дни, като започва на 28 юли 1968 г. Организацията е в помпозен стил. Журналистическите екипи работят с 15 репортажни и синхронни камери, от зали, площади и стадиони предават 300 представители на медиите, режисьори, оператори и др. Фестивалната програма се излъчва всеки ден от два канала за Интервизията – Беград и Букурещ.

Ентусиазиран колектив от български художници подготвя сувенири за делегатите на фестивала. За спомен всеки от тях получава по две издания: „Живите зеници на България“ и „Ти, аз и Димитров“, както и една грамофонна плоча. Организаторите са отпуснали 26 извънредни влака. На ден пътуват редно около 16 000 девойки и младежи.

Още през април Т. Живков изпраща писмо до директорите на телевизията, концертната дирекция и киностудията с предупреждение за спрат показването по екраните и сцените на жени с къси поли и мъже с дълги коси и бради. В държавната телевизия „пред студиото е обзаведена бръснарница – отстраняват нерегламентираната флора на участниците (бради, коси, бакенбарди и пр.)“, както свидетелства в дневника си Борис Делчев.

От 24 до 26 юли се провежда Юлският пленум на компартията. На него доминира темата за „контрареволюцията“ в Чехословакия. На пленума доклад изнася председателят на Комитета за Държавна сигурност Ангел Солаков. Видният фен на „Спартак“ говори за опасността от вражеското „влияние върху творческата интелигенция“ и „инженерно-техническите кадри“, коментира и мнимите, според него, натрапени от „врага“ конфликти в „социалистическото общество“ – „конфликт“ между бащите и децата, „между партията и народа, между тъй наречените прогресивни и консервативни комунисти“.

Провежда се не просто атака срещу „западната мода“ и стил на живот, а битка за знаковата система на комунизма – подстригване на дългокосите младежи, бръснене на брадатите, биене на печати върху голите крака нна момичетата с минижупи, рязане на широките крачоли на панталоните и т.н.

Говоренето за свободата и практикуването на свободата – предимно като свободно говорене – отключва напреженията в НРБ около това понятие.

Преди старта на фестивала през Калотина се опитват да влязат у нас „около 30 чехословашки младежи в крайно неприличен вид, следвани от подвижна кухня“. „Било им учтиво обяснено, че в подобен вид не могат да бъдат допуснати в страната. Предложено им било в първото близко селище да се приведат в приличен вид. Те категорично отказали и демонстративно насядали и налягали по бордюрите и асфалта…“, описва случката „Работническо дело“ от 31 юли.

Най-лошото се случва на 21 август – войските на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия. На 9 септември младши сержантът от българския военен контингент край Прага Николай Николов е убит при не докрай изяснени обстоятелства.  На 29 октомври за разпространяване на позиви срещу интервенцията са арестувани студентите Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев. Осъдени са на различни срокове затвор  – съответно на три, две и година и два месеца.

На литературния фронт положението е следното. Появяват се прочутите „Люти чушки“  на Радой Ралин с илюстрации от Борис Димовски. Книгата с епиграми е с трагична съдба. Тиражът й е инкриминиран и изгорен. Авторите са уволнени и разследвани. И до днес се твърди, че причина за гоненията е позозрението, че прословутата опашка на прасето от стр. 15 в „Люти чушки“ имитира подписа на Тодор Живков.

През 1968-а се появяват и други знакови книги: на Николай Кънчев („Колкото синапеното зърно“), Васил Попов („Времето на героя“), Иван Цанев („Седмица“), Георги Марков („Жените на Варшава“), Йордан Радичков („Ние, врабчетата“)…

Излиза и любопитният сборник с разкази и файлетони „Футболът е в кръвта ни“, съставител е Атанас Мандаджиев. В книжката четем имена като Радичков, Любен Дилов, Станчо Станчев, Емилиян Станев, Климент Величков, Надежда Богданова, Ламар, Стефан Нойков, Дончо Цончев, Чавдар Шинов, Павел Вежинов, Васил Попов, Владимир Башев, Ивайло Петров, Александър Геров. Най-хубавият файлетон в сборника е дело на Антон Антонов – Тонич и се казва „Поклонници на футболната топка“.

Родното кино може да се похвали с „Привързаният балон“, „Шибил“, „Случаят Пенлеве“, „Шведски крале“, „Последният войвода“, „Процесът“. Най-яркото производение на кинематографията ни през 1968-а е „Бялата стая“ с великото изпълнение на Апостол Карамитев.

(следва продължение…)

Използвана литература:
1. Сборник “1968. Годината на гневното слънце. София – между Париж и Прага”…Изд. “Сиела”.
2. Личен архив