Пламен Божидаров: Станахме втори в света с тактиката на Пената от САЩ’94

Пламен Божидаров: Станахме втори в света с тактиката на Пената от САЩ’94

Генералният мениджър на БАМФ Пламен Божидаров беше водач на делегацията ни на Световното първенство по Футбол 5 в ЮАР. Под негово ръководство “лъвовете”, които бяха дебютанти на подобен форум в този формат на играта, постигнаха огромен успех. Те достигнаха до финала на Мондиала, а там отстъпиха с 1:2 на Аржентина. С бившия елитен съдия, а сега успешен мениджър, разговаряме минути след пристигането на нашия отбор от ЮАР.

-Пламене, поздравления за отличното представяне на Мондиала. Как успяхте да постигнете този успех?
-Ние имахме предчувствие, че можем да постигнем нещо значимо. По време на полета до ЮАР си говорехме с момчетата, че не отиваме на разходка и само да бием толкова път – над 13 000 км, само за да отбием номера. Може би най-емоционалният ни мач беше срещу Колумбия (3:2) на четвъртфиналите. 4 минути преди края на срещата губехме с 0:2. Признавам си, че не вярвах, че чудото може да се случи, обаче момчетата ме опровергаха. В разстояние само на 3,5 минути вкараха 3 гола и грабнахме победата. Отидохме на полуфинал.
-Лично аз намирам доста паралели и съвпадения с незабравимото американско лято на 1994 г. и подвига на Пеневата чета на Световното тогава. Започнахте със загуба, завършихте със загуба. В групата един от съперниците ни сега беше Нигерия,  после на пътя ни се изпречи Израел, в елиминациите изхвърлихме фаворита Германия…Да не забравяме и че датата 17 ноември отново ни донесе късмет…
-Да, прав си. Това си го коментирахме и с играчите. Факт е, че 25 години след чудото от “Парк де Пренс” станахме свидетели на още едно българско футболно чудо, този път в минифутбола (смее се). Германците, които отстранихме в Южна Африка, са актуални световни шампиони. Ние обаче разполагахме с един великолепен вратар в лицето на Тошко Малинов. Той спаси абсолютно всичко, което можеше да се спаси. Беше непробиваем. Разбира се, че срещу германци нямаш право да се отваряш и да атакуваш постоянно. Нашите направиха блестяща тактика и равенството беше справедливо. Вече при дузпите късметът беше с нас. Повратният момент за нас в турнира беше драматичния успех над германците, а после дойде ред и на колумбийците. Оттам нататък всичко тръгна добре. Дойде ни самочувствието, бяхме сигурни, че ще стигнем поне до Топ 4.
-Напрежението е било явно огромно. Разхлопа ли ти се сърцето по някое време?
-О, да, разбира се. Имаше голяма доза адреналин. Особено срещу Колумбия. Гледах мача с наши сънародници, живеещи в страната. Когато капитанът Христо Чалъков заби победното попадение за обрата буквално в последната секунда (като Емо Костадинов през 1993-а в Париж), аз се качих на мрежата около терена и като най-големия ултрас изкуфях буквално, както се казва.
-Драма с дузпи ни предложихте и срещу Израел на полуфинала…
-Израелците също бяха силен отбор, обаче те пък много късметлийски отстраниха ЮАР. За мен лично домакините бяха най-добрият тим на Мондиала. Добре, че Израел ни помогна в случая, иначе щеше да ни бъде доста трудно срещу ЮАР.
-Да, но и вашият “поток” бешедоста труден…
-Прав си. Започнахме кошмарно – 0:2 с Оман. Момчетата не можаха да се сработят може би. Винаги началото е много трудно. Добре, че само 3-4 часа по-късно излязохме срещу Ейре, та нямахме време да страдаме и да се тюхкаме от поражението на старта. Отнесохме ирландците с 4:1, като почти до края водехме с 4:0.
-Хубаво,  че не сте допуснали срив и униние да завладеят съблекалнята. Получи се сякаш повторение на САЩ’94. Ти, като един нов Димитър Пенев, успя да вдигнеш настроението в отбора.
-(Смее се). Е, аз не мога да се сравнявам с Пената. Той е велик и неповторим. Но в общи линии подходът ми беше същия.  Без много-много тактики, без напрежение, леко разпускане, бирички и басейнче около мачовете и така…Получиха се нещата. Знаеш, че когато един човек е обременен тактически, психически по-трудно се получават успехи. Е, на нас ни се получиха нещата. Трябва да ви кажа, че ние спечелихме всеобщите симпатии на публиката. Неутралните зрители и състезатели от други отбори викаха за нас. На финала чух скандирания “Българи – юнаци!” Над 400-500 души скандираха нашия рефрен. Научиха го от родната ни агитка. Това беше нещо уникално – на 13 000 км от родината да чуеш “Българи – юнаци!” Велико изживяване!
-Кого би отличил от нашия отбор за цялостното му представяне в турнира?
-Всичките, абсолютно всичките. Специално обаче искам да похваля вратаря Тошко Малинов. В този формат, пък и не само тук, добрият вратар е половин отбор. Задължително трябва да е и добър в играта с крака. За мен Малинов беше №1 на първенството.
-Как протичаха лагерите ви?
-Е, как, знаеш как. Имаше си задължително басейн, разходки, лафчета, това-онова. В първия ден бяхме заедно с нигерийците и тях малко ги поизплашихме на басейна. А иначе разборите…Какво да ти кажа? Повечето бяха на маса. След победите пък празнувахме в подходяща атмосфера. Открихме една страхотна кръчма, там гледахме по телевизията мача Англия – Хърватия (2:1) от Купата на нациите. Самият турнир беше организиран на изключително високо ниво. 32 нации, голям фестивал, купонът не спираше. Всички се радваха.
-Можеш ли да припомниш на какъв принцип бяха подбрани точно тези футболисти?
-Да. На 8 юли в базата на БФС в Бояна се проведе турнир, в който взеха участие 16-те най-добри отбора по минифутбол у нас. Отборът от Пловдив спечели първото място и замина логично за Мондиала. Искам да обърна внимание обаче на един факт. Бил съм на много места, с различни български отбори. Уверявам ви, че за първи път виждам такъв задружен колектив, такава атмосфера. За 7 дни нямаше грам проблеми, сръдни, караници и конфликти. Именно затова може би и постигнахме този успех.
-Каза, че нашите момчета са били подкрепяни от солидна българска агитка…
-Да, в ЮАР, както знаете, има голяма родна колония от емигранти. Радвахме се на гореща помощ от трибуните. В петък (16 ноември) ни поканиха в рибен ресторант, собственост на българин. Забавлявахме се почти до сутринта. Отнесоха се доста сериозно с нас. В понеделник пък, след финала, друг сънародник, който притежава транспортна агенция, ни осигури разходка из Кейптаун. Разгледахме и екзотични животни като пингвини и тюлени. Голяма емоция за нас. Момчетата пък се изкъпаха на място, където се сливат двата океана – Индийският и Атлантическият. На сафари не успяхме да отидем. Просто нямахме време, а и ни казаха, че трябва да се направят ваксини и това ни поуплаши може би.
-ЮАР е доста интересна и екзотична дестинация. Какво ти направи най-силно впечатление по време на престоя там?
-О, много са нещата, от които останах впечатлен. Няма да ни стигнат часове да ви разказвам. Странно за нас беше, че в Кейптаун има вечерен час. След 19:00 часа всичко живо се прибира по хотелите или домовете. Не можеш изобщо да видиш човек да се разхожда по улиците. Градският транспорт също спира напълно. Доста е опасно. Обясниха ни, че вилнее уличната престъпност.
-Имахте ли неприятни приключения там?
-В първият ден в Кейптаун с моята съпруга Мария, която беше видеооператор, решихме да се поразходим из града. Не знаехме за вечерния час, за високото ниво на престъпност и т.н. Половин час стояхме в едно гето сами двамата. Спря транспорта, автобуси не виждахме. Служители от градския транспорт ни скриха на спирката и ни заръчаха: “Стойте тук, че навън вече е опасно. Когато се стъмни започват да вилнеят бандите.” Не можехме да си поръчаме и такси. Страшничко си беше, признавам.
-На кого искаш да благодариш най-вече?
-Благодаря на БАМФ, на БФС и специално на нашия изпълнителен директор Боби Александров. Това е човекът, който вкара в България Футбол 5. Боби е един от сериозните хора в европейската и в световната федерация по минифутбол. Със своите контакти той успя да направи така, че ние да станем част от този красив фестивал.

Пламен Божидаров със съпругата си Мария, която беше и видеооператор на нашите в ЮАР.

С футболистите от отбора и колегите от БАМФ.

 

Милен ДИМИТРОВ