Йордан Милиев: Атмосферата в отбора ни беше прекрасна

Йордан Милиев: Атмосферата в отбора ни беше прекрасна

Йордан Милиев не се нуждае от представяне. Той е достатъчно известна фигура в нашия футбол. Роден е на 5 октомври 1987 г. в Пещера. В професионалната си кариера е играл за Локомотив (Пд), Левски, израелския Апоел Ашарон и македонския Шкендия. Реши да прекрати изявите си при професионалистите след близо 300 мача на най-високо ниво. От известно време Милиев се е отдал на новата си страст – минифутбола.
Данчо имаше големи заслуги за отличното представяне на националите ни по Футбол 5 на Световното първенство в ЮАР. „Лъвовете“ се завърнаха от Мондиала със сребърните медали.

– Данчо, направихте страхотно представяне на Световното. Очаквахте ли да играете в спора за титлата?
-Честно казано – не го очаквах лично аз. Мечтаехме си, де. Получи се супер представяне, добри игри в крайна сметка. Заслужено играхме финал. Една страхотна обстановка видях в ЮАР, организация беше на ниво, страхотен турнир. Високо ниво, добри отбори,, силни футболисти. Повлия положителната атмосфера и положителните емоции, които имахме помежду си в отбора – закачки, смях. Това ни разтовари и ни даде сили да играем по-спокойно.

Не бяхме обременени от преследване на точки и класиране. Бихме доста силни отбори, някои от тях са и бивши световни шампиони. Старахме се да дадем всико от себе си. Проблемът е, че съперниците се занимават напълно професионално, платени са и играят за заплати, а ние сме си аматьори, имаме си и лични ангажименти. Това обстоятелство няма как да не влияе.
-Ти доскоро беше в професионалния футбол. Как се приспособи от големия на малкия терен?
-Доста по-различна и играта. В началото ми беше странно, но вече свикнах. Единият футбол няма нищо общо с другия, но лека-полека влязох в час. С малко повече практика се свиква. Събираме се с приятели, ходя по различни Лиги отвреме навреме. Има положителни емоции после – биричка, иху-аху…(смее се). И още нещо: форматът на Футбол 5 е по-особен, там е повече на надлъгване. А ние досега бяхме играли само Футбол 6.
-Какво очакваш от този отбор в бъдеще?
-Вдигнахме високо летвата, така е. Може би малко по-сериозно отношение трябва да проявим към тренировъчния процес, и да се работи индивидуално. Иначе в ЮАР след някои мачове успяхме цялата агитка да я приобщим на наша страна. Много позитивни хора.
-Кой беше най-трудният ви мач? Може би срещу Колумбия?
-Е, да, срещу колумбийците отстъпвахме с 0:2, но успяхме да изтръгнем победата с 3:2. При всички положения това беше най-тежката ни среща в първенството. Обаче и Аржентина бяха отлично подготвен отбор и беше тегаво. Имахме своите шансове и на финал, но…в крайна сметка нещо малко не ни достигна. Дано следващият път късметът бъде вече с нас.
-Ти окончателно ли сложи край на кариерата си на голям терен?
-Да, абсолютно. Нямам намерение да се връщам. Това си и мое лично решение. Имах оферти по-рано от чужбина, но те не ми харесаха. А пък в България не ми се оставаше да играя. Реших да сменя попрището, да си поема по моя си път. Имах предложения  и от наши клубове, не крия, но не искам да ви казвам конкретни имена. Аз за себе си усетих, че вече идва един момент, в който трябва да променя нещо в живота си. И сега не съжалявам за този избор. Преди две години сложих край на професионалната си кариера. Но виждате – още играя футбол за удоволствие и постигаме фантастични резултати.
-Ти изкара няколко сезона в Левски. Сега там изпитват огромен дисбаланс в отбора, контузията на Холмар предизвика и криза откъм централните защитници. Следиш ли какво се случва на „Герена“?
-Не им е никак лесно на шефовете в Левски. Добри футболисти трудно се намират. Виждате, че когато се появят контузиите става още по-сложно. Левски е голям клуб. При всички случаи ще излязат от кризата. Лошото е, че на всяка подготовка правят нова селекция, а тимът трябва да се напасва в движение. Не всеки футболист може да се адаптира в тези условия. Това са доста деликатни процеси, а на „Герена“ никой не те чака.
-Със синята фланелка виждаме само един-двама българи титуляри. Това как ще го коментираш?
-Ами не е приятно, разбира се. Не е хубаво, когато се пренебрегват наши момчета. Трябва задължително да се налагат собствени кадри. Нали уж те са бъдещето.


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoshan/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4