Историкът Владимир Митов: Номерът на Заев не мина, с Македония имаме общо бъдеще

Историкът Владимир Митов: Номерът на Заев не мина, с Македония имаме общо бъдеще

Историкът Владимир Митов коментира изказването на македонския премиер Зоран Заев отскоро, в което политикът нарече Илинденско-Преображенското въстание “македонско”. С това си изказване Заев предизвика спорове в родните политически среди. Малко по-късно премиерът се оправда с обръщение в социалните мрежи, извини се пред “приятелите и братята си” българи, и посочи, че коментарите му са грешка и направени по невнимание.

“Това въстание няма как да е македонско. Комшиите правят и една друга спекулация. Те искат да изкарат Илинденското въстание е македонско, а Преображенското е българското. Няма нищо подобно. Това не отговаря на истината. Въстанието е общо и когато ние подписахме договор за добросъседство и за общи чествания нашият военен министър Красимир Каракачанов отиде на първото честване на Илинден. Тази година пък у нас дойде Зоран Заев, но забележете – те ходят в Македония, а не на Петрова нива в Странджа.

Някои македонски “историци” и политици съвсем откровено, без да се крият, се опитват да крадат нашата история. Ако им мине номерът, както се казва. Те това са го правили през всички години. Аз съм говорил с бивши политици от Македония, и по-точно с бившия министър на отбраната професор Владо Бучковски. Попитах го защо не искат България да е водещата страна при преговорите за Европейския съюз. Той ми отговори: “Колеги, разберете, ние с България нямаме проблем. Нашият проблем идва от Гърция.”

Надявам се непремереното изказване на Заев да е било просто грешка на езика, а не пореден опит да им мине номерът. Само че този път номерът им не мина. Оттук се надигна една вълна и политическа, и от общественици, и от интелектуалци и Заев трябваше да се извинява.

Предлагам им да направим общи конференции, в които да не се използват фалшиви извори за общата ни история, писани под диктата на Белград. Нека се пускат в употреба само автентичните извори. От доста време наши учени предлагат да се организира една съвместна историческа конференция, на която да се изяснят, осветлят и коментират веднъж завинаги някои проблемни за македонските колеги моменти от историята. За нас те не са спорни.

Инициативата ни обаче не среща отклик и подкрепа от отсрещната страна. Те избягват едно такова събитие, докато съвсем не е така с албанците, които живеят в Охрид. През 2014 г. Македонският научен институт направи такава обща конференция по повод Охридско-Дебърското въстание. Албанците не се плашат от подобни срещи на учените, докато колегите историци от Македония ги избягват. Те правят така, защото знаят, че техните трудове ще претърпят пълен крах.

Дано паднат и границите. Ние все казваме, че искаме да сме като европейците. Аз мога да дам един пример за Европа – това са Австрия и Германия. Един народ, един език, една обща история, но две държави. Това е един добър пример и модел за нас и македонците. Нека да започнем така като начало, а колкото до границите…Те сами ще паднат”, заяви Митов пред Витоша нюз”.

С него разговаряме пред паметника на революционерите от Македония, Одринско и Тракия, отдали живота си за целокупна България. Там се проведе честване на 125 години от основаването на ВМРО. Владимир е и областен председател на София – област в организацията.

“Този ден – 23 октомври, е един от най-светлите празници за мен. На този ден в Солун през 1893 г. е учредена моята организация. Тогава шестима българи, родом от днешните предели на Македония, основават БМОРК – български македоно-одрински революционни комитети, които по-късно прерастват в ВМОРО, а след 1919 г. се ражда ВМРО. Ние сме нейни наследници. Организацията е възстановена през 1990 г. И до ден-днешен родолюбиви българи продължават делото на онези шест човека първооснователи. Но какво е интересно за “бащите” на организацията?

Макар и родом от Македония, създавайки устава на организацията те никога не забравят поробените си братя от Одринско и Тракия. Ваши колеги са се питали защо българите избират Македония, а не Тракия, защо влагат там повече усилия. Не е така. По време на Илинденско-Преображенското въстание едни от най-свирепите битки се водят в Странджанския край. Пример е и Балканската война, когато основните български сили и македоно-одринското опълчение не действат в района на днешните земи на Македония, а около Одрин и в Одринска Тракия.

Затова този ден и спомените от миналото са ми много мили и ме карат да се чувствам горд, защото тези хора са се борили за националното ни обединение. Това е била основната им цел – да се обединят всички българи от отцепените територии след несправедливия Берлински конгрес.
Ние, като техни наследници, се надяваме, че чрез култура, образование, общи събития, общи чествания и т.н. не да наложим, а да докажем и покажем на нашите братя от Македония, че нямаме различия по отношение на историята. Тя е обща за двата народа. Борбите са ни общи от Средновековието през Втората Световна война та до ден-днешен.

Така че мога да поздравя не само членовете и симпатизантите, аз честитя празника на всички българи. Това за мен е един национален празник, макар да не е обявен официално за такъв.”

Милен ДИМИТРОВ

About Author