Накратко за Финландия

Рубриката EU гайд има за цел да даде интересна информация за различни кътчета и държави от политическото и икономическото семейство на ЕС, част от което е и България. Информацията, която е публикувана тук, е съставена както от обективни статистически материали, така и от субективни впечатления, като се стремим да съберем двата типа информация в една четима статия. Наша основна цел е да сближим културите на различните държави в ЕС (и Европа), като не пропускаме да споменем нито положителните, нито отрицателните им черти, нито пък и връзките между нашата и другите държави.
Екипът на Витоша Нюз по никакъв начин не промотира туристически услуги или пък ползването на определени продукти и услуги, свързани с описаните държави / градове. 

ТРАНСПОРТЪТ

В зависимост от местоживеенето, всеки избира най-удобното и практично. В големите градове се ползва градски транспорт, защото е по-бърз и евтин. Месечна карта за всички линии е около 50 евро, а единично билетче струва 4,5 евро. В малките градове придвижването става с лични автомобили, защото е най-изгодно – за сравнение билет за 40 км. междуградска дистанция е 9 евро, а билет за влака за разстояние 550 км – 80 евро. Литър гориво е около 1,55-1,6 евро. Ако работиш, държавата ти плаща пътя от дома до работното място, приспадайки ги от данъците!!! 

НАЕМИТЕ

Една неголяма къща със стая, кухня, сауна и баня е около 390 евро на месец. В тази сума влизат ток, вода (и отопление). Няма значение колко ток или вода се хаби, просто това е фиксирина цена, хората знаят горе-долу колко е нужно на човек да се къпе един или два пъти на ден, така че да няма изненади. Голяма двуетажна къща върви около 750-1000 евро/месец, а тристаен може да се намери за по 600 евро с включени екстри – печка, хладилник, ток, вода. Цените в големите градове са двойно по-високи, а в столицата Хелзинки 50-квадратна необорудвана гарсониера струва 1000 евро. Интернетът е около 40 евро на месец.

ПИЕНЕТО

е скъпо и невинаги може да се купи. В някои големи супермаркети има малки магазийки, в които се продава алкохол – все едно влизаш в бижутериен магазин със спретнати, строги и отговорни в поведението си продавачи. Кутия бира средна хубост е 3 евро, стъкленица уиски, водка и тем подобни от сорта са от 21-25 евро нагоре. Алкохолът там е различен от нашия, от шише уиски не усещаш нищо и трябва да се занитиш с няколко бири или бутилка червено вино за 7 евро (по толкова са най-евтините читави италиански, австралийски и чилийски вина сорт „мерло”). Алкохолът, както и хазартът са държавни и политиката им се определя от високо ниво. Във всеки от алкохолните магазини цената на определеното пиене – например някаква марка водка, е една и съща. В местните барове и бистра алкохолът е по 5-7 евро за питие – бира, малко спиртно питие или чаша вино – да не се чуди човек кое да избере заради цената.

КОЛИТЕ

Няма талон за колата, както тук. Има един сайт, в който вкарваш номера на колата си – там излиза дали са платени таксите, ако ги няма и шофираш – горко ти, глобите идват по пощата и няма шанс да ги избегнеш или да не ги платиш. Когато купуваш кола, знаеш реалното й състояние – продавачът упоменава всички проблеми, които тя има, истинските й километри. Над половината от продаваните коли по обявите са с километраж над 300 000.

ЯДЕНЕТО

Храната им е доста безвкусна (за нас българите), това важи за месата, плодовете и зеленчуците. На почит са едни местни наденици, които са толкова евтини, че дори и да си беден, не би си го позволил. Саламите имат метален привкус, резливо-кисели, стипчиви, отяждат ти се от раз. Много обичат ръжен хляб без мекото в него – само нещо като корички, върху които мажат втърдена мазнина от рапица. Има и нормални хлябове, но като цяло хлябът е скъпа храна там. Повечето зелении са внос – от Холандия, Испания, Израел, което определя и големия срок на годност. Едно от малкото хубави неща за чревоугодие е рибата – всичката, която се продава е изчистена, за да не се разкашкват вътрешностите и да не развалят качеството на месото, а и е евтина – сьомга може да се намери по 3,89 евро за кило. Видовото разнообразие обаче е малко. Има „българското кисело мляко” – просто няма такова, гъсто, плътно, но леко, реже се с нож, маже се на филия, а е кисело. Произведено е в Германия.

РАБОТАТА

Хората се спукват от работа, не мрънкат, не се оплакват, не се лигавят, работят яко и отговорно. В някои сектори, когато има кампании, се работи по 12-18 часа (над 8-ия час се плаща 150 %, а над 10-ия час – на 200 % от надницата), а някои и не спят с дни, за да работят на 2 или 3 места. Това безумие обаче трае не повече от месец и могат да се изкарат луди пари.

МАГАЗИНИТЕ ВТОРА РЪКА

Нямат нищо общо с познатите ни тук. Във въпросните магазини всеки може да си донесе не само дрехи, но и всичко непотребно. Наема си маса за 20 евро на седмица и върху, и под нея се отрупва със стоки – дрехи, обувки, домакински потреби, техника, чинии, козметика, въдици, инструменти, абсолютно всичко от покъщнината, дори легла и обзавеждане. Всяка маса и стока има номер и цена на всяка стока. Клиентите влизат, обикалят, избират си от различни маси стоки и на излизане ги плащат. Не се краде, затова това не може да стане никога в България.

ПЪТНА ПОЛИЦИЯ

Няма катаджии, които да те спират за проверка. За сметка на това има подвижни патрулни коли без никакви специални обозначения, които могат да засекат дали превишаваш скоростта, пълно е и с камери по пътя, но много малко от тях са истински, повечето са бутафорни. Глобите не са фиксирани, а се определят от това каква ти е заплатата. Навремето Кими Райконен бил глобен с над 30 000 евро.

КРАЖБИ

Кражби по малките северни градове почти няма, има дори места, в които закриват полицейските участъци, просто нямат работа. Коли и колелета не се заключват, когато се оставят на улицата. Често деца и възрастни пътуват с велосипеди до автобусна спирка, хвърлят ги на земята и хващат автобуса, вечер се връщат на същото място и взимат колелелата.

По домовете също липсват кражби. Същото не важи в толкова голяма степен за югоизточните райони на страната и за столицата Хелзинки.

ЧИСТОТА ПО УЛИЦИТЕ

На хората им е приятно да е чисто и затова пазят. Алуминиевите кутийки от бира и безалкохолни, както и ПВЦ шишетата имат определена стойност и след употребата им се пускат в специални автомати, които връщат пари. Разнасяше се една легенда, че възрастна жена събирала години наред амбалаж и си купила…къща. Аз не го вярвам това.

КИТАЙСКИ МЕНТЕТА

Почти няма китайски стоки по магазините, но и не липсват. Там се държи на качеството и се предпочита местните, шведските и германските произведения. Става дума за нехранителни продукти, техники и тем подобни.

ОСИГУРЯВАНЕ

Имат много стабилна система, която се грижи за теб. Трудовото обезщетение стига до 500 дни, през които ти плащат. Имат и синдикати, в които, ако плащаш членски внос, също те осигуряват на много висока миза.

СПОРТУВАНЕ

Направи ми впечатление, че местните възрастни хора спортуват сериозно. Ходят забързано с едни щеки – вика му се норвежка походка, защото така се увеличавал ефектът от ходенето със 75 %. Карат се велосипеди и се тича здраво.

РАБОТА И РАБОТНО ВРЕМЕ

В неделя почти нищо не работи преди обед, тогава хората ходят на църква. Дори шведският гигант ИКЕА отваря врати в 12:00 часа. Минималната, установена от закона, надница е 7 евро на час, горница за тавана няма. Работят и вече пенсионирани хора, някои са по на 80 години.

ПАРИТЕ С КАРТИ

Пазарува се основно с карти, работодателите плащат през банки, даване на ръка няма. На някои бензиностанции не приемат пари, тъй като няма персонал – отиваш, буташ картата, наливаш и си заминаваш.

КРАВАРКАТА ПОЛИГЛОТ

Една 55-годишна жена ми направи сериозно впечатление. Тя гледаше крави, 11 на брой. Става всеки ден в 4 сутринта, за да ги храни, чисти и дои с машини. Цял ден се занимава с тях и съпътстващите грижи. Млякото й го изкупуват по 50 евроцента, но получава евросубсидии. Там не се лъже и краде, затова хората лесно взимат такива готови пари. Когато настане пролет, започва да се грижи и за градината си, гледа разни зеленчуци. Тя е винаги приятен събеседник, говори свободно пет езика. Ако й остане свободно време вечер, обича да шие гоблени. „Чакам да се приберат децата им, за да поемат работата, аз искам да си отида в Лапландия”, споделя със загадъчна усмивка краварката полиглот.

Като цяло Финландия (а и в голяма описаното като обобщение в този абзац важи и за другите Скандинавски държави – Норвегия, Швеция + Дания) са много приятно, подредено и спокойно място, с кротки, сдържани и приветливи хора, които винаги те изслушват, без да те прекъсват. Ядат малко, работят много. Но всичко, като че ли е предопределено – знаеш в кой ден какво да правиш и какво да не правиш. Не само във всекидневието си, но и в разпасаността и напиванията (обикновено барбекю пикник събота вечер) имат като че ли някаква сдържаност и стандартност. Всичко това, съчетано с особения климат и географско разположение, предразполага редица психологически особености – на индивидуално и общностно ниво. 

Сигурно място за правене на пари, ако това е целта, а материалното и духовно много често не могат да съжителстват заедно.

Източник – www.debeloto.blog.bg, с добавени редакции и допълнения от Витоша Нюз

 

Categories: EU гайд