Най-добрият капитализъм – ако печеля, печеля сам, ако губя, плаща цял народ…

Най-добрият капитализъм – ако печеля, печеля сам, ако губя, плаща цял народ…

„Ловецът на луди сделки“ – така преди време българската версия на сп.“Форбс“ представи Кирил Домусчиев.
И не само това – бе представен като изключителен бизнесмен, с потенциала да влезе в световния списък на милиардерите. Самият той не го отрече. Разбира се, най-вероятно публикацията в списанието е платена, както е ставало с други бизнесмени, появили се там. Този тип издания, реално от това се хранят. Независимата журналистика отдавна е в небитието, след навлизането на Интернет, срива на тиражите на хартиени медии, и разместването в рекламите.

Въпреки това, все пак „Форбс“ е известно име, и на Домусчиев очевидно се изгражда величествен образ на символа на успелия добър капиталист.

Само че…

Това стана, след като първо Домусчиев се опита да ги анулира като внесе въпроса в частен арбитражен съд, който отсъди в негова полза. След бунт на Валери Симеонов, въпросът стигна до Върховния касационен съд, който отсъди в полза на държавата. Така Домусчиев и брат му догодина ще трябва да платят 58 милиона за неизпълнени ангажименти в приватизационния договор за Български морски флот (БМФ).  Решението е окончателно и няма повече обжалвания.

И след като не успя с частния съд, Домусчиев задейства план „Б“ – личният му приятел Бойко Борисов и управляващата партия направиха промени в закона и задължението отпада. В управляващата коалиция настъпи суматоха, Валери Симеонов заплашва да излезе. Но това е съвсем второстепенен въпрос. Важният е въпросът за Домусчиев, и що за „капиталист“ е той.

Даденият случай е класически за така наречените „псевдо капиталисти“, „крони-капиталисти“ или както тук ги знаем – „държавно назначени капиталисти“. Ловецът на „луди сделки“ очевидно под такива сделки разбира само онези, които носят печалба. Получи ли се загуба, тази сделка трябва някак да се промени, така че загубата да се поеме от държавата. Класическите „рискови играчи“ приемат загубата като възможна. И често губят. Смисълът на рисковото инвестиране (лудите сделки) е да имаш повече печелещи, отколкото губещи сделки, и общият резултат да е „плюс“.

В случая с БМФ, проблемът на Домусчиев е „промяна в пазарната среда“. Т.е. той е купил едно дружество, но след това пазарът се е променил, и не може да спечели от него.

Т.е. налице е реализация на класически вид „стопански риск“. Такъв риск има винаги, той е част от бизнеса.
И ако се случи – просто си поемеш загубите. Загубата е част от капитализма. Но не и в капитализма на Кирил Домусчиев. Ако БМФ бе донесъл големи печалби, той щеше да се появи на страницата на още някое списание като „супер успешен предприемач и инвеститор“. Сега обаче – като не ги донесе, Домусчиев се появи в парламента чрез приятелите си от ГЕРБ, за да прехвърли загубата, или поне част от нея, на държавата. „Лудата сделка“ трябва да е за сметка на народа.

Е, такъв капитализъм, всеки може, както се казва. Хвани бай Мунчо от Факултето, дай му държавно предприятие, и му покрий загубите, ако не се справи. Та и във „Форбс“ го сложи… Случаят с Домусчиев показва, че връзкаро-държавният капитализъм не се изчерпва с прехода, а продължава да се възпроизвежда. „Другари, назначаваме ви за милионери“ – прословутата реплика на Луканов, очевидно не се отнася само до 90-те и до първоначалното натрупване на капитала, след социализма.

Превърнато е в система. Прилага се и сега. И защо да не се прилага и в бъдеще. Всъщност, може и да не се приложи в бъдеще. С подобен подход, тази страна всъщност няма никакво бъдеще. Нито стандарт ще се вдигне, нито ще настигнем Европа, нито ще преборим корупцията. Когато държавата служи на шепа хора, и с лека ръка раздава милиони, докато няма трохи за бедняците, такава държава няма бъдеще. Защото всяко възможно позитивно бъдеще е бедняците да станат средна класа, и така – основа на държавата. Ако останат бедняци, държавата остава без основа.

Лудите сделки не са нещо лошо. Предприемачеството и капитализмът не са лоши. Това да се поема риск, и да се печели или губи – това е добро. В Българския вариант капитализмът си е чисто плячкосване…

Добри Божилов – www.komentari.com

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoshan/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4