Една сълза за България

Една сълза за България

Много екшън днес и много гражданска енергия във фб. Дори няма да прочета заглавията утре. Днес (вече утре) изпратих дъщеря си обратно в Лондон. Защото там е щастлива. На 20 години е, работи и доказва себе си всеки ден. Израства, говори, и погледът и светлее, когато изрича думите, когато разказва.

И всеки път, когато изпращам Марти на летището, една бучка присяда… А тя е въпросът какво не направихМЕ, за да бъдат щастливи по този начин децата ни тук, както и най-скъпите ми приятели по сърце, един също така в Лондон, а другия в Германия?!?

Остаряхме ли, изтощени ли сме на малко под 50, за да имаме енергията да градим общество, достойно, за да се върнат тук децата и приятелите ни?

Защо тази енергия за такова едно общество я пилеем във възмущение, гняв, обиди – и отговори, вместо да – с риска за многократно да се повторя – я съсредоточим в отношенията помежду си ; да забравим омразата, да си простим, да се обичаме, тъй, де, общност да бъдем, всеки в блока си, в квартала, в града си, в България…

И майната им на новини и екшъни, за които изгубихме толкова време и енергия днес.

Така мисля аз. И една сълза за България…

С обич : Христо

 Христо ЙОРДАНОВ е издател и главен редактор на в. “Софийски вестник”.
*Заглавието е на редакцията

About Author