Проклятието “Син на футболна звезда”, или колко тежи бащиното име

Напоследък футболните фенове доста дискутират по темата дали синовете на Кристиано Роналдо и Лионел Меси ще успеят да направят в бъдеще звездни кариери като бащите си. Но това е само върхът на айсберга. Синовете на футболистите често следват пътя на бащите си. Някои обаче не се справят (синът на Пеле започна като вратар, а завърши с афера с наркотици). Различна е историята на синовете на големите играчи и футболни хора. Някои наистина успяват. Други хората не ги взимат насериозно. Витоша нюз ви припомня само няколко примера, които доказват правилото, че да си син на футболна звезда е по-скоро проклятие, отколкото дар.

Единьо

Единьо

Със сигурност е трудно да задминеш успехите на баща си, особено ако той носи прякора Краля на футбола. Такъв е случаят с Единьо, синът на Пеле. За да избегне сравненията с прочутия си баща, той реши да направи кариера като вратар. И това обаче не му помогна. Безславно игра в няколко бразилски отбора – Сантос, Португеза Сантиста, Сао Каетано и Понте Прета. В крайна сметка стана треньор на вратарите, а отделно името му стана известно в криминалната хроника, след като бе разследван за наркотрафик. „Имаше огромно напрежение още в началото на кариерата ми. Бях известен, но не защото съм постигнал нещо, а заради името на баща ми. Това беше огромна отговорност, а аз не бях подготвен,“ спомня си Единьо.

Диего Армандо Синагра

Диего

Да, не се учудвайте…Това е синът на Диего Армандо Марадона, който е плод на любовната му връзка с Кристиана Синагра. Аржентинската звезда обаче и до днес не пожела да припознае детето. Въпреки това Диего Синагра не успя да се отърве от известността на баща си. Опита късмета си във футбола, но кариерата му премина единствено в аматьорски италиански клубове. Най-големият му успех е, че попадна в националния отбор на Италия по плажен футбол през 2008 г.

Жорди Кройф

Жорди

Йохан Кройф е считан за един от най-великите в историята на футбола. Той стана легенда с изявите си в Аякс, Барселона и националния отбор на Холандия. Неговият син Жорди също игра в Барса, а след това дори подписа договор с Манчестър Юнайтед. Записа и няколко мача с фланелката на представителния тим на родината си, но никога не успя да се доближи до класата на баща си. „Много по-сложно е от това, което си мислят хората. Винаги има сравнения. Напрежението бе огромно, а когато не си достатъчно зрял за него, се проваляш. Беше ми много тежко,“ коментира Жорди Кройф.

Щефан Бекенбауер

Щефан

Щефан Бекенбауер е син на германската легенда Франц Бекенбауер, който има три купи на КЕШ с Байерн (М) и две спечелени световни първенства – като капитан и треньор на германския национален отбор. Щефан обаче също не успя да излезе от сянката на баща си. Той изкара два сезона при баварците през 80-те години на миналия век, след което игра във втора Бундеслига. По-късно започна работа в школата на Байерн, като ръководи юношите до 17 години, а след това бе и скаут в клуба. Преди няколко месеца почина на 46-годишна възраст след продължително боледуване.

Марко Франческоли

Марко

Това е синът на Енцо Франческоли – Принца, който е легенда на Ривър Плейт и уругвайския футбол. Марко обаче така и не успя да разгърне потенциала си заради постоянните сравнения с баща му. След кратък и безславен престой в клубове от Аржентина и Италия той се отказа от футбола.

Тони СТАРК