На пазара е уникална книга за Симолията

На книжния пазар вече е “Манол Манолов – Симолията. Железният войник на футбола”. Върху 224 страници, обогатени с 202 снимки, авторът Силвестър Милчев проследява житейския и спортен път на някогашния централен защитник на ЦСКА, играл в 57 междудържавни мача за „А“ националния отбор на България (в 19 от тях с капитанската лента).
Като футболист и треньор на ЦСКА от 1948 до 1985 година включително Манол Манолов-Симолията печели общо 18 шампионски титли и 8 пъти националната купа – почти недостижим български рекорд.

На официалното представяне на книгата в ресторанта на “Българска армия” присъства десетки близки приятели, бивши съиграчи, възпитаници и почитатели на футболната легенда. Неприятно впечатление направи само отсъствието на “звездите” от сегашния отбор на ЦСКА. Нито един от тях не се появи поне от кумова срама, за да уважи незабравимия бате Симо.

Ето какво разказаха част от присъстващите:

Милва Манолова, дъщеря на легендата:
Не ми даваха да разлепя на “Армията” некролозите на татко
Първо искам да кажа нещо, което може да ви прозвучи неприятно, но е самата истина, за съжаление. Наложи ми се преди години да дойда до “Армията”, за да залепя некролози на баща ми. Влизайки от вратата откъм паркинга на стадиона един човек ме погледна и каза: “А, какъв е тоя тука? Аз не го знам. Ами сложете го някъде там.” Качих се в администрацията на клуба. Опитах се да залепя некролога Излезе един господин, непознат за мен, както и аз за него. Той ми каза: “Не го лепете тука, защото загрозява фасадата на стадиона.” За мен това беше ужасяващо. Аз не можех да повярвам къде съм попаднала, не знаех какво се случва. Това ЦСКА ли е, или не е? Кой управлява тук и за какво става въпрос? За съжаление много хора бяха изпадали в моята ситуация. За съжаление това беше една верига от събития, която като че ли неслучайно Господ изпрати. Един питомец на татко, човек, който е израснал покрай него, и направи много сериозна кариера плюс това, ми каза: “Милва, нали знаеш – животът върви напред. Това е минало. Забрави.” Питам се аз как стигнахме дотук? Какво се случва? Как може да се подменя историята? Защо хора, преминали през този велик клуб, промениха мнението си за него?

Аз лично не посещавам сектор “А”, макар и да имам златна карта, която беше предоставена на моя баща. Той също не я използваше, защото на неговото място седяха мастити бизнесмени. Аз сядам в сектор “В”, между младите хора. Не е вярно, че младите не се интересуват от от футбола, спорта и от ЦСКА. Напротив. За съжаление няма кой да им разкаже и всичко това, което се пише, е твърде изкривено през призмата и погледа на много хора. В един момент в мен се роди идеята за книгата. Исках да събудя този дух, това, което е останало, да защитя, ако щете, паметта на мъртвите. Тяхната памет кой ще защити? Извадих целият архив на татко. Много дълго време ми отне, докато намеря подходящия човек, който да я напише тази книга. Накрая се спрях на Силвестър, който я написа ей така, на майтап само за три месеца. Много съм му благодарна. Усещам, че духът на татко, неговото сърце е все още тук – на “Армията”.

Силвестър Милчев, автор:
Книгата написах на един дъх
Аз пиша бавно, мъчително бавно. Първото изречение се появи само ден и половина, след като самият аз узнах и след колебание обещах да подготвя книгата. Колкото повече авторът се измъчва, толкова е по-лесно за читателя. Най-дългата ми книга “Корените на българския футбол” е с обем само 160 страници. Работата ми по нея продължи цели 15 г. – по 11 страници годишно. А книгата за Симо, заедно с текстовете под снимките, написах за около 3,5 месеца. Не мога да повярвам, че е истина. Сякаш неосъзнато съм живял със Симо и само съм очаквал сигнал да я претворя. Не съм галеник на медиите за моите книги. Аз признавам, че това почти пълно безразличие не ми е приятно, безразличието почти никога не е спирало да работи. Мисля обаче, че трудът ми не е пропилян. Книгата може да не заслужава поздравления и ръкопляскания, но няма от какво да се срамувам за нея.

Стефан Гецов – Цеко, бивш национал:
Беше джентълмен на терена и в живота
Искам да разкажа един случай от моята кариера, когато Симолията прояви своето джентълменство. Мачът между моят Академик (Сф) и неговия ЦДНА беше през декември 1949 г. Студ и сняг. По една случайност аз открих резултата и Академик поведе с 1:0. На връщане към центъра на терена Манолов ме посрещна и ми каза “Браво”, може би впечатлен от комбинацията, при която го надиграхме в този случай. Аз останах много изненадан от тази реакцията на бате Симо, защото имаше репутацията на строг човек, скъп на похвали, още повече към противникови играчи. Мачът обаче завърши 7:3 за ЦДНА. Пижо Миланов ни вкара 4 гола. След последния съдийски сигнал аз потърсих с очи Симо. Прегърнахме се. Признах му: “Много ни бихте”. А той направи още нещо неочаквано за мен. Засмя се, хвана ме за ръка и се прибрахме заедно към тунела. Беше ми тъжно от загубата, но спечелих един приятел за цял живот.

Антон Кръстев – Тони, бивш национал:
Пенсионираха го в ЦСКА от завист
Имах щастието пет години да играя в ЦСКА. Много се говори, че сме ползвали привилегии. Знаете ли, че в съблекалнята ни имаше два бойлера. Чакаш първо старите да се изкъпят, след това ако остане топла вода и за нас – по-младите. Изключително впечатление ми правеше бате Симо. Винаги изряден излизаше на терена. Даже гащетата му бяха изгладени. Идва Киро обущаря, слага му бутоните, тогава нямахме “адидаски” и “найкове”, а едни тежки обувки, не ти е работа. Помагахме на Киро да му сложи бутонките. Аз по-рядко влизах в игра в онзи уникален тим на ЦСКА. Те бяха велики играчи. Как ще ги изместиш? Аз се водех дубльор на Иван Колев. Останах единствен жив от онзи тим, изправил се срещу Барселона през 1959 г. в турнира за КЕШ. В София направихме 2:2, а на “Ноу Камп” паднахме с 2:6. За каталунците играха звезди като Суарес, Еваристо, Цибор, Кубала, Рамалес…Те бяха машина. Не трябва да забравяме поколенията, не трябва да потъва в забрава направеното от стари цесекари. Искам да ви разкажа за бенефиса на Манол Манолов. Той беше в мач срещу руския СКА (Ростов на Дон). Само седмица преди решителната световна квалификация срещу Франция. Бате Симо в предната среща на националите носеше капитанската лента срещу Финландия. Решиха обаче изведнъж да го пенсионират. Никой от нас не го очакваше. Бях в една стая с него. Това е прословутият мач, в който Гунди игра за ЦСКА. Аспарухов беше на три дни войник. Той плака цяла нощ. На другия ден излезе срещу СКА. Не постъпиха коректно и нормално с Манолов. Защото просто някой му завидя. Пенсионираха го, а беше в силата си. Бате Симо никога не е преставал да гори, да гори…

Стоян Йорданов, легендарен вратар на ЦСКА:
Не знаеше думите “не мога”, “не знам” и “не искам”
Аз дойдох на “Армията” едва 17-годишен. В началото вършех черната работа, бях “момче за всичко” така да се каже. Заедно с домакина Цецо миех, търках балатума, чистех обувките на по-старите футболисти. Те тренираха на кортовото игрище. С нетърпение съм чакал да приключат заниманието. В продължение на над 2,5 часа съм ги наблюдавал с възхита как тренират, как се държат, как разговарят помежду си. Може би не съм успял да взема всичко това, но за мен беше един голям урок, едно училище за живота. Отговорност, дисциплина, трудолюбие, уважение – на толкова много неща ме научи ЦСКА. Имаше моменти, в които Крум Милев като застанеше пред отбора в съблекалнята не се чуваше и мухичка да бръмне. Никой не смееше да каже нищо. И тогава, когато излизаха навън на терена даваха не 100, а 120 процента от себе си. Раздаваха се без остатък. Всички се връщаха в пот и кал, в съблекалнята първи влизаха тези, които са по-старите футболисти. Това са първите ми срещи с бате Симо, мир на праха му. След това той ми беше треньор във военния отбор – 1,5 година. После му станах и помощник. Тогава аз бях с Аспарух Никодимов в Русе, водехме Дунав, когато Манолов ме покани да се върна на “Армията”. За съжаление ни съсякоха, спомняте си, с онзи прословут мач за Купата, където станаха “нещата”. Манолов беше един човек, който само да стоиш и да гледаш и можеш много, много, много какво да научиш. Беше строг и справедлив. Не щадеше себе си, винаги намираше и време да разговаря с всеки един поотделно, да му обясни какво точно иска. Право в очите ще му каже къде е сбъркал и как да го направи по-добре. Владееше съблекалнята. От бате Симо никой никога не е чул “не мога”, “не знам”, “боли ме крака” и т.н. Чул е само: “Аз излизам и играя”. Това беше неговото кредо.

Пламен Марков, бивш национал и селекционер на националния отбор:
Предрече трансфера ми във Франция
Малко са във футбола хората, които са успели да се реализират и като състезатели, а после и като треньор. Това е процес в целия свят. Манол Манолов е една от най-славните личности в историята на ЦСКА. Не съм имал възможност да го гледам като футболист, само съм слушал за него. Всъщност именно той ме доведе в ЦСКА през 1975 г. 10 години по-късно пак под негово ръководство завърших кариерата си в ЦСКА. Преди да бъда привлечен от малкото Севлиево на “Армията”, бяха ме наблюдавали великите Кирил Ракаров, Крум Янев и Димитър Якимов. Спомням си все едно беше днес първото ми стъпване тук. Беше 4 юли 1975 г. Бате Симо ме посрещна точно на мястото, където сега е поставена топката на Алеята на славата на стадиона. Тогава беше само един тротоар. Манолов ме изгледа от главата до петите, от горе до дол, все едно на скенер бях подложен. И ми каза: “Ей, по-висок си от мен, значи ще станеш по-добър футболист.” Никога няма да забравя думите му. От много треньори в живота ми съм научил много, но бате Симо има специално място в сърцето ми. Различаваше се от останалите с неговия непоколебим дух, волеви характер, борбеност и невероятен хъс за победа. Той беше непреклонен и несломим пред никого за нищо. Това е нещо, което много рядко се вижда. Да ви кажа честно с никой друг треньор не съм изпитвал подобно чувство. Манолов ни заразяваше и нас, играчите със своя дух. Той ми предрече и трассфера във френския Мец. На 19 септември 1984 г. завършихме 2:2 с Монако в Княжеството в мач от турнира за Купата на УЕФА. Представих се силно, вкарах и един от головете. След последния съдийски сигнал бате Симо ме потупа по рамото и каза: Е с този мач ти се продаде във Франция.” И така и стана. Само година по-късно преминах в Мец./ Милен ДИМИТРОВ