Реваншът срещу Марибор ще бъде много по-труден за Левски

Левски се завърна успешно на европейската сцена. Така може да се оцени стратегическото 0:0, което „сините“ постигнаха в Марибор. Изходът от първата среша в турнира Лига Европа създава отлични предпоставки преди реванша в София за преодоляване на съперника. Всички се убедиха, че словенският тим не е някакво страшилище.

Преди гостуването на „Людски врът“ домакините бяха считани за абсолютен фаворит в сблъсъка с българите. След първото действие балансът леко се обърна. Няма как обаче да се заблуждаваме – Левски все още остава в позицията на аутсайдер. Ако досега шансовете им срещу Марибор се оценяваха на 30:70, сега те дори не са 50:50, а са някъде около 40:60.

Това 0:0 не бива да ни заблуждава. Реваншът на „Герена“ ще бъде много по-труден за „сините“, отколкото беше на полупразния стадион в Словения. У дома те трябва да бъдат активната страна, да водят играта и да се стремят към гола. Напрежението ще е по-голямо, натискът от трибуните и медиите – също. Самата публика ще предизвика футболистите да се хвърлят в атаки, ще иска порой от голове. Сигурно ще се открият доста празни пространства в „синята“ половина, които могат да бъдат използвани от опитните гости. Дори миг невнимание от домакините, може да бъде наказано от Марибор.

Стара лисица като Люпко Петрович обаче отлично знае как да се справя в подобни ситуации. Според мен 69-годишният сърбин отново ще измисли някакъв капан, в който да улови надменния Марибор. Люпко веднъж вече го направи и надхитри напълно по-младия си колега Дарко Миланич. Защо да не го стори и на 21 юли?

На „Людски врът“ треньорът на домакините се подведе по приспивното темпо на Левски и така и не излезе от объркването си до края на мача. Миланич изглеждаше объркан до тъчлинията. Преди мача твърдеше, че е разузнал отлично българите, но си пролича, че това не е точно така. Може би роля е изиграло и известно подценяване от страна на щаба на Марибор.

След първоначалните епизодични проблясъци на бразилския капитан Маркос Таварес и обещаващия младок Дино Хотич словенският гранд затъна в посредственост, безидейност и игрови хаос. Таранът Миливое Новакович се стара много и тича доста за своите 37 години, но си намери бързо майстора в лицето на Димитър Пиргов. Дошлият от Славия здравеняк захапа още от 1-ата минута славния ветеран и буквално не го остави да диша. Пиргов преследваше Новакович по всички части на терена, на три път ги и респектира със здрави влизания и брутални шпагати.

С типичната за Люпко Петрович тактика при гостувания „сините“ постигнаха това, за което бяха дошли. Имам чувството, че точно този мач предварително беше „изигран“ в главата на треньора. Може да се направи и алюзия и с предишните престои на сърбина при „сините“. Точно по същия начин завърши дебютният му мач в Европа – 0:0 в Никозия срещу АПОЕЛ на 12 август 1999 г. С 0:0 Левски си тръгна и от „Полюд“ в Сплит срещу Хайдук. Със същият резултат завърши и визитата в Сараево на Железничар на 18 юли 2001 г. при повторното завръщане на Петрович. Нулево реми се получи и при домакинството на норвежкия Бран седмица по-късно във втория кв. кръг на Шампионската лига. Очевидно това е любимият резултат на Люпко в европейските му „сини“ вечери.

Изпълнителите и обстоятелствата сега са други, да не кажем съвсем различни. Приликата с времето на 1999 г. сякаш е само една – и тогава, както и сега Левски търси своята загубена европейска легитимация, търси завръщане на своето самочувствие. Петрович е призван и избран да ги намери.

Старият майстор не си правеше никакви илюзии – с този потенциал, с тези момчета – толкова. Левски – един доста лимитиран откъм възможности състав, подходи максимално прагматично. Затвори се добре отзад, уплътни средата на терена, на по-бързите домакини не бяха оставени никакви празни пространства по фланговете. Там пълни господари бяха опитните Веско Минев и Роман Прохазка, подкрепен от Сашо Александров. Добри думи заслужава и Александър Александров, синхронът му с Пиргов търпи развитие. Разбивачите Де Нойер и Костадинов си свършиха почти перфектно работата. Ако някой от халфовете сбъркаше, грешката му веднага беше поправяне от притекъл се на помощ съотборник. Към Йоргачевич не можем да имаме каквито и да било забележки, то и кой знае каква работа сърбинът нямаше. Боян се намесваше решително в редките случаи, когато топката стигнеше до него. Имаше и късмет при удара на Таварес в гредата в 82-ата минута.

„Сините“ мъки започваха обаче, когато се преминеше в противниковата половина. Венци Христов се раздаде напълно, свърши доста работа в дефанзивен план, тичаше много, но така и не стори нищо в атака. Заработи си и глупав жълт картон. Юношата на Локо (Сф) не срещна и никаква подкрепа от своите партньори в предни позиции.

Завърналият се с толкова надежди Аниете беше абсолютно незабележим на терена, криеше се, остана прекалено дълго в игра, личеше си, че е далеч от най-добрата си форма. Испанецът стана жертва и на две брутални интервенции на Кабха и Шулер, след което предпочиташе да избягва единоборствата.

За кой ли път разочарова Франсис Нар. Показа пълна липса на класа и футболен интелект. По елементарен начин профука най-чистото положение за Левски секунди преди почивката. Мястото на това момче определено не е в Левски. Какво да кажем пък за другата „черна перла“ Адениджи? С комичните си отигравания нигериецът развесели публиката на няколко пъти. Пропускът му в 78-ата минута от чиста позиция може да бъде определен като престъпление. Вместо да се превърне в герой Бабатунде опропасти усилията на целия отбор.

Сега предстои второто действие на сблъсъка Левски – Марибор. Този път предимството е за „сините“. В Марибор се видя, че „сините“ са по-свежият отбор, словенците изглеждаха натежали, уморени, въпреки че би трябвало да са по-напред в подготовката. Дарко Миланич също обърка и тактиката, а и смените си. Спецът явно има още много какво да учи от великана, седящ на противниковата скамейка.

Люпко Петрович има ново предизвикателство, изправен е и пред дилема – да подходи агресивно, с натиск още от първата минута на „Герена“, в стил „грабвайте телата“, или да избере тактика, подобна на тази от „Людски врът“ – предпазливо, умно, без излишни емоции и да чакаме шанса си.

А носителят на КЕШ от 1991 г. знае как да го улови. Дано на 21 юли късметът бъде с него и с всички левскари. Те го заслужават.

Милен ДИМИТРОВ


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoshan/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4