Националната галерия – какво видях и какво си въобразих

Публикуваме отчета на Мария Василева, депозиран в Министерството на културата на 13 юни т.г., след освобождаването й от длъжността главен уредник в Националната галерия.*

Случилото се през последните дни извади на показ не само стила и метода на действие на някои управляващи, но и започна да разкрива сериозните проблеми на държавните институти. Постепенно емоционалният разговор преминава в спокоен и задълбочен анализ на съществуващите проблеми, които всъщност са в основата на всеобщото недоволство.

След освобождаването ми от заеманата длъжност главен уредник в Националната галерия, депозирах в Министерството на културата (Вх. № 94-00.914 от 13.06.2016 г.) отчет за дейността си през шестте месеца работа. Макар и написан на бързо и под напрежение, той дава известна информация както за положените усилия, така и за някои от проблемите на музея.

Текстът засяга периметъра на моите отговорности в галерията. Разбира се, в него много неща не са казани. Не съм споменала, например, опитите ми да убедя ръководството, че Националната галерия на България трябва да има ако не лого, то оригинален логотип и че това е основополагащо за визията и презентацията на Музея оттук нататък; че без това не могат да се произвеждат нито рекламни материали, нито да се работи по новия сайт. Не съм споменала и факта, че по моя молба Кирил Златков разработи графична визия, която потъна дълбоко в нечие чекмедже. Остават неизказани и десетки други проблеми, които са извън зоната на конкретните ми отговорности в Музея.

Г-жа Слава Иванова обяви официално, че имаме разминаване в изложбената политика. Аз поне предложихизложбена стратегия, която също можете да прочетете по-долу. От страна на ръководството нито аз, нито някой друг е видял програма за развитието и приоритетите на отделните направления. Работата на парче и без широка перспектива е един от драматичните проблеми в дейността на Националната галерия.

Изложбената политика е само сегмент от дейността на такъв сериозен музей. Надявам се, че този текст ще отвори поле за разговор в много по-широк спектър. Тогава вероятно ще се намерят и отговори на някои от най-често задаваните въпроси:

Защо публиката в Квадрат 500 е толкова малко? Защо Софийският арсенал – Музей за съвременно изкуство, все още не е ремонтиран и на практика не е музей, а изложбена зала? Защо Музеят на социалистическото изкуство има толкова противоречив и неясен образ? Защо къщите музеи към Националната галерия не работят? Защо не се полагат усилия за развитие на колекциите? Защо Националната галерия не е институция с водещ глас в съвременния живот на страната? И много други, и много други.

Време е да минем на следващия етап, независимо от личните обиди и разочарования. Националната галерия не може да бъде залог на нездравословни амбиции за власт и неспособност за справяне с елементарни проблеми.

М.В.

 

До г-н Вежди Рашидов

Министър на културата

Копие: г-жа Слава Иванова

Директор на Националната галерия

14 юни 2016 г.

  ОТЧЕТ

от д-р Мария Василева, главен уредник в Националната галерия

в периода 10 декември 2015–9 юни 2016 г.,

относно извършената работа в рамките на посочения период

При постъпването ми на работа в Националната галерия ми беше предложено от директора г-жа Слава Иванова да се занимавам с изложбената дейност. Работата ми вървеше в няколко посоки: първо, текущи изложби и планиране на такива до края на предстоящата година; второ, изграждане на система на работа с оглед на дългосрочните перспективи; трето, създаване на подходящ климат и екипно чувство.

В края на 2015 г. реалното състояние на изложбения план за следващата година беше доста лошо. Потвърдени бяха няколко изложби: Образът на Левски, Чешко стъкло и Димитър Добрович. Оформяха се проекти като „Бяло“ и „Мърквичка и неговото време“. Много бързо, съвместно с ръководството, трябваше да се вземат спасителни мерки за запълване на изложбения план. Наложи се подготвянето на изложби в кратки срокове, за да не останат празни залите на Двореца, както и Зала 19 на Квадрат 500. Успяхме да създадем балансиран изложбен план, в който има и проблематизиращи историята на българското изкуство изложби, и самостоятелни, и ретроспективни; изложби от колекцията и гостуващи; класически, модерни и съвременни. За един месец подготвих изложбата „Сашо Стоицов. Пробив“, която получи изключително високи оценки сред публиката и в пресата. Организирах и дарение на важна творба за колекцията на Националната галерия. Лансирах идеята за цикъл от изложби, в които темата е цветът. Осъществената от Кирил Василев изложба „Червено“ беше важна и за вътрешната работа на музея – заедно се показаха български и чужди работи от колекцията, от различни епохи, стилове и тенденции, разгледани през естетиката и символиката на цвета. Този подход продължава и доразвива концепцията на постоянната експозиция в Квадрат 500, като изважда нови работи от депата. В процес на подготовка е изложбата „Синьо“, която се основава на същия принцип. Инициирах проекта „Отражения“, с който се включихме в световните чествания по повод 400 години от смъртта на Шекспир и затвърдихме чудесното си партньорство с Британски съвет. В рамките на 10 дни залите на Двореца се превърнаха в сцена, на която се показаха не само сценографски проекти и костюми, но и се играеха пиеси и се водеха дискусии. Националната галерия показа, че е готова да бъде в центъра на събитията, да бъде динамична и отворена за различни предизвикателства и публики. Междувременно реализирах изложбата на Иван Б. Иванов „Начин на живот“. Това беше стар ангажимент на галерията и се наложи да поема осъществяването на проекта. По мое предложение  прекалено дълго задържалата се експозиция на Атанас Яранов в зала „Колекция Боян Радев“ се смени с изложба на Васил Бараков. Извърших подбора (съвместно с г-жа Иванова), подреждането на творбите и написването на текста за новата сбирка.

Използвах времето и за да се срещна с всички колеги в институцията и да разбера какви са техните възможности, желания и представи за обща работа. Осъзнах, че има два основни проблема. Единият е липсата на мотивация у хората да участват активно в процесите. Причините за това могат да бъдат обяснени и описани, но не са обект на този отчет. Вторият е сериозното разделение между хората, които работят в „чуждестранното“ и в „българското“, което пречи на всички нива и създава напрежение. Разбирането ми беше, че това разделение може да бъде преодоляно само през конкретна работа по общи проекти. И това започна да се случва – най-напред през изложбата „Червено“. Поради нейната специфика колегите работиха интензивно заедно и постигнаха удовлетворяващ резултат. Предложих и рубриката „Пресечни точки“ – серия от изложби по различни теми за Зала 19 на Квадрат 500, които включват произведения и от двете колекции и които ще упражняват същия принцип на съвместно създаване на крайния продукт. Предстои откриването на изложбата „Голо тяло“ с куратор Искра Траянова, а догодина и „Интериор“ с автор Боряна Вълчанова.

Поех всички отговорности по реализирането на изложбите – проследяване на дати, графици, договори, прес-съобщения, дизайн на материалите, откривания, турове из изложбите. В този многолик и сложен процес са включени много хора и е необходимо общуване на различни нива. Работата е интензивна и неизменна част от нея са постоянни срещи и разговори с художници, куратори, фондации, посолства, културни институти и всички, въвлечени в осъществяването на една изложба. Съдействах на колегите, които бяха пряко ангажирани с един или друг проект.

Успоредно с това мислех по посока на регулиране на изложбения план, начина за прием на предложения и сроковете. Предложих изложбена стратегия, която не беше приета официално, но определяше посоката ми на работа. Създадох система за постъпване на предложения за изложби. Убедих ръководството, че няма сериозен музей по света, който да приема молби за изложби, и че всички трябва да минават през уредниците в музея. Ако те преценят и видят потенциал, ги внасят през специално създадени за целта формуляри, като така поемат отговорност. Прилагам стратегията в края на писмото.

Голяма част от усилията ми бяха по посока на това повече хора да участват във взимането на решения на различни нива. Това е част и от тяхната мотивация. Във връзка с това бе създаден Изложбен съвет, в който влизат 11 души – един зам. директор, главни уредници и завеждащи отдели, главен реставратор. Смисълът на този съвет е да бъде звено между членовете на колектива и директорския съвет, като по този начин то събира идеите, предложенията и амбициите на всички работещи и ги довежда до знанието на управляващия орган. Желанието е този съвет не само да обсъжда конкретни предложения за изложби, но и да помага с идеи по общата стратегия. Определих и изпратих на членовете и темата на следващото събиране – създаване на екипи, които да работят по три генерални теми за 2018 година:

1. Българското председателство на Европейския съюз – 1.07-31.12.2018;

2. 70 години от основаването на Националната галерия;

3. София – европейска столица на спорта.

Желанието ми през цялото време е било в Националната галерия да има по-добро планиране с ритъм поне от две години, за да могат проектите да се изработват качествено и да няма напрежение между уредници и реставратори. Такова планиране е напълно нормално за всяка сериозна институция.

С оглед на това проведох много разговори и изследвания за оформяне на интересни предложения за 2017 година. В този процес активно участие взеха и повечето колеги в галерията. Ето някои от изложбите, по които вече усилено се работи: Жорж Папазов (непоказвани произведения от чуждестранна колекция); Ретроспективна изложба на проф. Андрей Даниел; Съвременно френско изкуство (съвместно с Фондация „Рикар“, Френско посолство и Френски институт); Изложба на австрийската художничка от български произход Адриана Чернин (съвместно с галерия Мартин Янда, Виена, и с Министерство на културата, Виена); Изложба на американската художничка Сюзън Хербидж Пейдж (съвместно с Американско посолство); Авангардна чешка фотография (съвместно с Чешкия център); Изложба от колекцията на Боян Радев; изложби, проблематизиращи историята на изкуството през колекциите на Националната галерия, като „Страсти“ и „Космос и космогония“. В процес на обсъждане бяха и други предложения и интересни теми, които да дадат на Националната галерия съвременен образ.

Работата ми за изминалите шест месеца беше интензивна и ползотворна. Изградих си мнение за слабите места на институцията в сферата на изложбената дейност и се опитах да преодолея част от тях или поне да предложа практичен модел за решаването им. Работих с пълната подкрепа на колектива и съм удовлетворена от извършеното. Националната галерия има потенциал да бъде водеща институция, която не само да показва най-интересните изложби и да налага съвременни музейни практики, но активно да участва в обществените процеси със свой глас и мнение.

С поздрави:

Д-р Мария Василева

 

С ПОГЛЕД КЪМ 2020

Изложбена стратегия на Националната галерия

Националната галерия на България е сложен конгломерат от различни институции и отдели, които са в процес на търсене на пътища за сътрудничество и изграждане на цялостна визия. В този момент изложбената политика е от изключителна важност за представянето на Националната галерия пред обществото като съвременен музей, който отстоява традициите и определя бъдещите процеси.

Главното предизвикателство ще бъде насочено към полагане на основите на исторически континуум, който да балансира историята със съвременността. В този стремеж всички звена на Националната галерия трябва да работят в синхрон по отношение на изложбената си политика и да отстояват еднакви принципи.

Изложбената стратегия включва няколко основополагащи момента:

– Преглед на историческите периоди „през очите“ на XXI век. Откриване на теми и проблеми, които могат да създадат връзка между миналото и днешния ден.

– Балансирано представяне на класиката, модерността и съвремието, както в големи аналитични изложби, така и в по-камерни проекти и самостоятелни изложби.

– Организиране на изложби, които включват творби от българската и чуждестранната колекции с оглед на интегриране на българското изкуство в международен контекст.

– Организиране на изложби, свързани с важни дати от по-далечната и близка история, които да покажат социалната значимост на художниците и да повишат интереса към изкуството като един от активните елементи в обществения живот.

– Представяне на приложната колекция, както чрез отделни изложби, така и чрез такива, които включват изящни и приложни изкуства.

– Активизиране на дейността по отношение на износ на изложби на национално и международно ниво.

– Представяне на сериозни международни изложби, които показват важни етапи или представители на световната история на изкуството.

– Работа в партньорство с държавни, общински и частни музеи, с фондации  и други неправителствени институции за изграждане на широка партньорска мрежа и утвърждаване на лидерските позиции на Националната галерия.

– Установяване на принципа на екипна работа по големите изложбени проекти. Включване в екипите на експерти от други области – културолози, социолози, философи, историци и други.

– Активизиране на процеса на социализиране на изложбите чрез разговори, дискусии, срещи с авторите и конференции.

Мария Василева, януари, 2016

*Текстът е публикуван в kultura.bg

Снимка: litvestnik.wordpress.com


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoshan/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4