Чавдар Цветков: Партийни другари ме караха да ставам шпионин, ама аз им теглих една

Чавдар Цветков е легенда на “Славия” и един от най-обичаните от публиката български футболисти. На терена Чаво правеше чудеса, извън него е омаен и забавен събеседник. Една от най-артистичните фигури и център на всяка една компания. Роден е на 8 март 1953 г. в Своге. Играе в „Славия“ от 1972 до 1981 г. и от 1983 до 1986 г., „Аустрия“ (Виена) от 1981 до 1983 г., гръцкият „Ираклис“ и кипърския „Арис“ (Лимасол). Има 255 мача и 104 гола в “А” група. Приключва кариерата си през 1986 г. Цветков е носител на Купата на България за 1975 и 1980 г. със „Славия“. С „Аустрия“ печели купата на Австрия през 1982 г. Вицешампион на България през 1980 г. и бронзов медалист през 1973 и 1975 г. Има 57 мача и 15 гола за националния отбор. Балкански шампион е през 1976 г. Носител на трофея “Интертото” през 1977 г. В турнира на КНК има 4 гола. Получава купата за индивидуално спортсменство в първенството през 1979 г. След като спира с футбола, е помощник-треньор в „Славия“. През 1996 г. все пак става шампион с „белите“, на които е технически директор. От 1999 г. до лятото на 2015 г. е спортно-технически директор на „Локомотив“ (Сф). Чаво е бивш комсомолски секретар и о.з. капитан от Строителни войски. Сам се определя като щастливец в живота, като късметлия, опитал от меда и от жилото на съдбата. Ето и как коментира Чаво завръщането на любимия отбор в Европа, своите подвизи там отпреди три десетилетия и други интересни неща:

Г-н Цветков, Славия записа победа в евротурнирите след 20-годишно отсъствие, но отпадна. Вашият коментар?
– Победата си е победа, въпреки че тимът не продължи напред. Убеден съм, че с тази политика, която налага клубното ръководство, само в разстояние на не повече от две години „Славия“ ще бъде най-добрият български отбор. Защо да не се борим и за шампионската титла и Шампионската лига? Стъпка по стъпка трябва да стават нещата. Както каза и Венци Стефанов, именно това е правилният път. По-добре да играят наши момчета, вместо измислени чужденци, които идват за пари и не знаят какво значи бялата емблема. Искрено се надявам да се завърне и публиката на „Славия“. Тази вярна публика не се е стопила. Ти си опитен журналист, извади статистика колко хора са идвали на нашите мачове навремето. Поне по 12 000 -15 000 души са пълнили стадиона в „Овча купел“. На тренировка идваха по 1000. Къде са отишли тези хора? Защо да не се завърнат? Това е пътят, да играят само българи и млади момчета, така ще се върнат и нашите запалянковци. На тях не им се ще да гледат мърди по терена, разни чужди ментета и некадърници. Знаеш ли, че на „малкото столично дерби“, както наричаха мача „Славия“ – „Локомотив“, на стадиона имаше по 20-25 хиляди души? Обидно е да има само по 500-1000 човека на мач от „А“ група.

Да се върнем назад във времето. Правите паметен дебют в евротурнирите – на 19 септември 1973 г. в турнира на УЕФА срещу „Динамо“ (Тбилиси). Какво си спомняте от сблъсъците с грузинците?
– „Динамо“ бяха страшен отбор, седем национали на СССР. Имаше едни братя Нодия – Леван и Гиви. Също така Асатиани, вратарят Гория… Въпреки това се представихме силно и бяхме на път да ги елиминираме. В първата среща паднахме 1:4, а на реванша бихме с 2:0.

Имате много мачове в Европа. Коя е най-скъпата ви победа?
– Е, не мога да кажа. Всички бяха важни.

И все пак, кои бихте откроили?
– Естествено, нормално е винаги да се сещам за 1980 г. Тогава „Славия“ направи впечатляващ рейд в КНК. Стигнахме до 1/4 финал, което и до днес си остава едно забележително постижение. Първият ни съперник беше полският „Легия“ (Варшава). В София бихме с 3:1, а в Полша паднахме с 0:1. Тука им забих гол от дузпа. Другите два вкара Илия Величков-Гулията. След това в турнира играхме много силни мачове, но според мен именно това беше най-силният ни мач, и то срещу най-тежък съперник. „Легия“ ни затрудни много повече от „Фейенорд“, късметът ни покри и в двата мача. Поляците бяха по-силен отбор от холандците. Във втория кръг дръннахме и „Спарта“ (Прага). С тях пък не беше футбол, а направо война. Първо, чехите бяха класен отбор. Второ, бяха излезли да ни убиват. В Прага ни скъсаха от ритане, биха с 2:0 с голове на един халф, Вдовяк май се казваше. Аз не играх тогава, защото бях скъсал мускул. За реванша на 5 ноември на “Васил Левски” нашият треньор Манол Манолов – Симулията, ни надъха яко и като ги насметохме… До почивката водехме вече с 3:0, като головете паднаха в разстояние на 7 минути. Третият го вкарах аз с глава след плонж. През второто полувреме чехите извадиха теслите и се почна една… Румънският съдия Райня ги остави да ни ритат и нервите на някои от нашите не издържаха. Те тогава ни мразеха почти всички народи от бившия Източен блок, защото ни мислеха за слуги на СССР. Чехите през целия мач ни провокираха,

дразнеха ни, викаха ни
“комунистически пички”

Спомням си, че Ваньо Костов буквално преби един от чехите. Почна го извън наказателното поле и го вкара с шутове в мрежата. Съдията го изгони. После и Жужо се сби с друг чех и него го изгониха. Завършихме срещата с 9 души, но удържахме преднината си. Костов го наказаха за 5 години, а Жужо – за 8 мача. Осакатиха ни преди „Фейенорд“. Просто нямахме никакъв шанс за реванша с холандците. Сега е много лесно да се говори от разстояние на времето, но сигурно щяхме да повторим постижението на нашите предшественици от онова силно поколение, достигнало полуфинал в турнира за КНК през 1967 г. Ако двамата бяха в състава, щяхме да треснем „Фейенорд“. Иначе се представихме достойно. В първата среща аз вкарах 2 гола, буквално ги накарах сами да си говорят. После на Желязков, като отиде във „Фейенорд“, десният им бек му казал: “Тоя Цветков какво ме направи!” Е, на реванша ни отнесоха с 0:4, ама ние бяхме без петима титуляри. Холандският гранд искаше да ни привлече като дуо с Андрей.

Защо се провали сделката?
– Жужо може да ти обясни по-добре защо не се получи трансферът. Мен не ме пускаха. Писна ми. Обявих пред ръководството, че се отказвам от футбола. Тропнах по масата, поставих им ултиматум и те клекнаха. Ама чак след три месеца. Дотогава бях поставен на „трупчета“, така да се каже. Но вече беше късно. Бях изпуснал „влака“ за Ротердам.

През 1981 г. все пак преминахте в „Аустрия“ (Виена)?
– Да. Това бяха две фантастични години. През първия сезон записах 23 мача и вкарах четири гола. В следващия играх само в пет мача заради контузия. Преди да замина за Виена обаче, имах оферта и от „Андерлехт“. Дори направихме среща с шефовете на клуба. Белгийците даваха за мен повече пари, отколкото предлагаше „Аустрия“, осветление за стадион “Славия” и нов автобус. И личната ми оферта бе по-добра. Дойдоха при мен от ВКР (вътрешно контраразузнаване – б.р.) и ми показаха снимка, на която говоря с хора от „Андерлехт“ в Японския хотел. Обявиха ми, че нямам право да разговарям с чужденци. Казаха ми: “Или отиваш в „Аустрия“, или оставаш на “Овча купел”. В „Аустрия“ ме посрещна легендата на „Берое“ Петко Петков. За мен е чест, че ми беше съотборник. Наши българи, емигранти ми устроиха страхотно посрещане. Още след дебюта ми срещу ЛАСК (Линц) пред съблекалнята ме чакаха професор Димитър Шойлев и великият оперен певец Николай Гяуров. Там се запознах с тях. Бързо се сдуших с тяхната компания. Емигрантската общност в Австрия беше много сплотена. Това бяха невероятни хора, с интелект, с обаяние. Събирахме се в ресторант “Балалайка”. На мен всъщност за трансфера в Австрия ми помогна един оперен певец Милчо Манов – приятел на Гяуров. От посолството ни обаче ме привикаха: “Абе, ти защо се събираш с тези съмнителни елементи?, ме питат ченгетата. “Почваш да ставаш бързо известен тук, около теб се събират емигранти. Трябва да следиш дали говорят против България и после да ни докладваш.” Караха ме да
стана доносник и да снасям какво се говори на тези сбирки в “Балалайка”. Теглих им една майна на ума си и категорично отказах. Иначе с посланик Георгиев станахме близки приятели. Голям мъж и българин. Отговорник по културно-масовата дейност на посолството ни във Виена беше Боян Радев. Сприятелихме се. Такъв зевзек като него рядко се среща.

Какви успехи постигнахте с „Аустрия“?
– Още в първия ми сезон спечелихме купата на страната. Ритах заедно с вратаря Концилия, Прохазка, Роберт Сара, Обермайер, Тони Полстер. През есента участвахме в турнира за КНК. Гостувахме в Тирана на „Партизани“. Още в самото начало

счупиха глезена на
десния ми крак

Спомням си, че валеше адски дъжд, дори мислехме, че ще прекратят мача. Топката беше спорна. Видях, че противниковият защитник идва. Исках да го прескоча, но той ме удари в опорния крак. Летяхме със самолет на Ники Лауда. Веднага ме закараха във Виена, а самолетът се върна, за да вземе отбора. Събудих се в болничната стая. Още имам дупка в крака. Беше се счупила фибулата. Лекарите наместиха счупената кост и ме гипсираха. 50 дни по-късно вече играех в световната квалификация България – Австрия. И около този мач си имах доста проблеми.

Защо?
– Завършихме 0:0, а хора на Партията ме набедиха за австрийски шпионин. Понеже играех във Виена, бил съм издавал неща от кухнята на нашия отбор. В. ”Работническо дело” излезе с програмна статия със заглавие “Цветков предаде България”. И до днес си я пазя. Аз имам 57 мача с националната фланелка и 15 гола и винаги съм давал най-доброто от себе си. Както и да е, продължиха да ме викат въпреки омразата на някои хора. Скоро след това срещу Финландия вкарах един от най-красивите си голове – с пета.

На какво се дължаха успехите на онази „Славия“ от 70-те и началото на 80-те години на миналия век?
– Имахме силен колектив. Освен това играехме 7-8 години заедно, бяхме като добре смазана машина. Хората ни признаваха и обичаха. Ставахме редовно столични първенци – имаше такава класация. Затова и обичам да казвам, че пет пъти сме били първи. На първо място обаче имахме щастието да ни бъдат треньори корифеи като Атанас Пържелов, Христо Младенов, Симулията, бате Сашко Илиев.

Въпреки силното поколение така и не успяхте да станете шампиони на България…
– Много ме е яд за това. Твърдя обаче, че бяхме най-силният отбор през сезона 1979/1980 и най-много заслужавахме титлата. Прекараха ни просто. Гонехме се до последно с ЦСКА. В първенството тогавашните военни отбори като „Тракия“, „Сливен“ и „Черно море“ играеха за ЦСКА и се хвърляха на кръв срещу нас само и само да ни спрат. И досега съм убеден, че в предпоследния кръг „Ботев“ (Враца) легна на “армейците”. ЦСКА би с 1:0 и ни изпревари с 1 точка. В директния двубой обаче ги наказахме с 2:1, макар че той бе от последния кръг и нямаше значение.

Какво е най-смешното, което сте чели за себе си?
– За мен се пишат доста глупости, като 90 процента от тях не са верни. Така например четох някъде, че съм бил заклет пушач. Ти ме познаваш от над 19 години. Да си ме виждал някога с цигара в ръка? Пишат, че съм се напивал. А аз освен бира и узо друго нищо не пия. Можеш да питаш бившата ми жена, която е и най-добрият ми приятел. Сега е съпруга на шефа на “Главболгарстрой” Симеон Пешов.

От кои среди са повечето ви приятели?
– За щастие имам много приятели. Сред тях има и много от артистичните среди – Гяуров, Стойчо Мазгалов, Жоро Мамалев, Кеворк Кеворкян, Янчо Таков… Много обичах Иван Славков, Бог да го прости. Знаеш ли какво казваше той: “Единственият ми грях като футболен началник е, че не взех Чавдар Цветков в “Левски”. Всички знаят, че аз съм голям левскар. Но първо съм славист, естествено.

Кои бяха вашите идоли навремето?
– Над всички е Гунди. Обичах да гледам играта на Сашо Костов и Митата Якимов. От чуждите футболисти, естествено – Йохан Кройф.

На кои чужди отбори сте фен?
– Първо да ти кажа за България. Има само два отбора – „Славия“ и юношите на „Славия“. От чуждите любимците ми пак са с бели фланелки – „Реал“ (Мадрид) и бразилският „Сантос“. Мога да добавя „Аякс“ от 70-те години на миналия век и „Байерн“.

Вие бяхте сред любимците на публиката. Сега още ли се радвате на хорската любов?
– Всяка седмица си правим сбирки с момчетата и момичетата от фенклуба на „Славия“. Не мога да се оплача от липса на внимание. Още ме помнят хората. Даже наскоро една фенка

ме помоли да
сложа автограф
между гърдите й

Какво мислите за сегашните футболисти?
– По-добре нищо да не ти казвам, че младите сега са много чувствителни, твърде крехки и раними. Може някой да се обиди. Що се отнася до пиенето и нощния живот, мисля, че са по-добри от нас (смее се).
Милен ДИМИТРОВ


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoshan/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4