Димитър Макриев: Чужди ментета пречат на нашите таланти

Димитър Макриев е роден на 7 януари 1984 г. В кариерата си е играл за доста отбори. Бил е в „Левски“, ЦСКА, „Интер“ (Милано), „Белинзона“ и „Киасо“ (Швц), „Гурник“ (Забже, Полша), „Дижон“ Фр), „Марибор“ (Словения), „Ашдод“ (Изрл), „Криля советов“ (Русия), „Александрия“ (Укр), „Саут Чайна“ (Хонгконг), „Печ“ (Унгария) и „Неа Саламина“ (Кипър). В националния отбор има 8 мача и 1 гол. През последния сезон роденият в Гоце Делчев таран стана голмайстор на кипърското първенство. Макриев вкара 19 гола за „Неа Саламина“ и помогна на отбора да финишира на шесто място в Суперлигата. С толкова попадения завършиха също така Фернандо Кавенаги (АПОЕЛ, Никозия) и Андре Алвес (АЕК, Ларнака). 32-годишният нападател подписа нов договор с клуба си за още две години с подобрени финансови условия. Митко даде първото си интервю след края на тежки, но успешен сезон.

Митко, това ли е най-успешният сезон в кариерата ти?
-Да, може и така да се каже. Все пак вече не съм и в първа младост – на 32 години съм. Имах още един такъв успешен период в моята кариера – когато бях в словенския „Марибор“. Тогава не успях да стана голмайстор на местното първенство. През 2008 г. обаче спечелих приза в Израел с отбора на „Ашдод“. Оттогава досега нямам чак такива постижения. Заради това е нормално да се радвам от това как приключих сезона в Кипър. Щастлив съм и от друга гледна точка. Помогнах на „Неа Саламина“ след 20-годишна пауза отново да участва в плейофите от първата шестица. Това не е малко за клуб като нашият. Вече отново сме стабилен тим.
Беше ли си поставил преди началото на сезона като основна цел голмайсторската корона?
-Да ви кажа честно, не съм си поставял чак такива цели. Знаете проблемите, които имах в „Левски“. Когато отидох в Кипър, основното ми намерение беше да дам нов старта, да възродя, така да се каже, кариерата си.
Ти беше и щатен изпълнител на дузпите в твоя отбор…Това сигурно ти помогна в задочната надпревара с конкурентите Кавенаги и Алвес?
-Да, за първи път в моята кариера бях първи избор при дузпите. Изпълнявах абсолютно всички дузпи и се радвам, че нямах нито един пропуск от „бялата точка“. Така оправдах и доверието на треньора и на моите съотборници.
Честа практика е в края на сезона, когато се решава изхода от битката за голмайсторския приз, да стават най-различни комбинации и далавери. Как беше ситуацията в Кипър?
-Е, ставали са такива неща в миналото…Но в Кипър не съм ставал свидетел на такива неща. Особено с тзи система с плейофи далавери от всякакво естество са изключени. Нас ни брояха за аутсайдери. Как си представяте, че можем да уредим нещо? Това е все едно „Пирин“ (Гоце Делчев) да се разбере с „Левски“ „сините“ да пуснат техния голмайстор да стане голмайстор. Разбирате ли? Просто е невъзможно!
Логично си спечели и нов договор. Предполагам, че контрактът е с по-добри лични условия?
-Е, да, разбира се, че е така. Нормално е. Но вижте, към мен имаше доста силен интерес от водещи кипърски отбори. Потърсиха ме, разговаряхме. Разликата в условията обаче беше малка. Не си заслужаваше да зарежа моя клуб, където всички ме уважават и тачат. Затова предпочетох да си остана в „Неа Саламина“. Хората ми имат доверие, разчитат на мен. Не мога да ги предам. За мен, на тези години, най-важно е спокойствието и да се забавлявам от играта. Парите вече малко са на заден план.
Феновете на тима ти направиха невиждан жест и ще плащат част от твоята заплата…
-Не е точно така. Не искам да говоря по тази тема, но е факт, че привържениците на моя отбор ме уважават много. Това не може да не ме радва. Опитвам се да оправдавам тяхната любов.
Вече си на 32 години. Още колко време планираш да играеш?
-(Смее се). Вижте, това за възрастта само в България го мислим. Да, 32 години си е една прилична възраст за футболист, но аз не мисля изобщо да спирам. Защо да го правя, след като се чувствам отлично физически, нямам никакви проблеми и тежки контузии, да чукна на дърво. По нищо не отстъпвам на по-младите съперници на терена. Мисля, че поне още две-три години мога да играя на високо ниво. Говоря – в чужбина. Има едно погрешно разбиране тук – в България, че на 30 години вече ставаш ветеран. Играл съм дълго време в чужбина. Там мисленето е съвсем различно. Там не делят играчите на стари и млади, а на можещи и неможещи. Дори в един Кипър е обичайна практика футболисти на по 36-37 години да получавт изгодни договори. Защото умеят да играят. Даже са най-добрите в своите отбори. Веднага ви давам пример с Бруно Азис („Омония“, Никозия), който е на 39 години. Дори нашият капитан Янис Скопелитис, който е ритал в английския „Портсмут“ и в „Анортозис“, е вече на 38, но получи нов договор.
С кои партньори се чувстваше най-добре в атаката на „Неа Саламина“?
-Имаме доста добри футболисти. Някои от тях са играли в испанската Примера дивисион, в Англия и т.н. Най-известен е може би Алдо Адорно, който има пет сезона в „АПОЕЛ“, опитал е и от вкуса на Шампионската лига. Тиаго Гомеш – също. Има двама испанци – Педрито и Колина, бразилец (Лилу), французин (Бемба), двама сърби (Анджич и Жаркович), хърватин (Чуричич), аржентинец (Фуско), португалец (Чина), италианец (Чинкуини) и либериец (Гримс). Надявам се ръководството на клуба да запази основното ядро и за новия сезон. Имаме нужда от още едно-две класни нови попълнения и съм убеден, че ще направим още по-успешен сезон от този.
Ползваш се и с доверието на старши треньора…
-Да ,така е. Дори когато съм имал трудни моменти, когато не отбележа в два-три поредни мача, той ми гласува доверие. Това е огромна подкрепа, да чувствам рамото на треньора. Мисля, че не съм го подвел никога.
Как се представиха останалите българи в кипърската Етники категория? Там бяха Живко Миланов („АПОЕЛ“), Симеон Славчев (Аполон“), имаше и няколко души във втора дивизия…
-Бившият нападател и треньор на „Локомотив“ (София) Данило Дончич също се представи доста добре начело на „Етникос“ (Ахна). Той пое отбора на последно място в класиране, но го извади от дъното и го спаси от изпадане. Данило опроверга прогнозите на специалистите, които сочеха „Етникос“ за сигурен пътник за втора дивизия. Те имаха доста проблеми, но той успя да мобилизира и вдигне тима.
След отличния ти сезон в Кипър би било логично да очакваш повиквателна и за националния отбор. Защо Ивайло Петев те отсвири за турнира „Кирин Къп“ в Япония?
– Е, не ми е приятно. Обаче никога не съм си правел устата, нито пък съм възразявал на треньорските решения. Мисля, че този въпрос е по-добре да го зададете на него. Доколкото знам, г-н Петев дойде в Кипър в началото на пролетта и изгледа няколко мача от местното първенство. Той би трябвало да има представа за моето представяне. Явно не влизам в неговата концепция.
На какво отдаваш унизителните поражения от Япония с 2:7 и от Дания с 0:4?
-Да ,загубите са срамни, няма какво да се лъжем. Но аз ви казах от какво идват те. Те идват от обективни причини. Аз също съм футболист. Когато спра тренировки за десетина дни и всичко отива по дяволите. След това влизането във форма е много трудно. За мен специално този лагер е лошо подготвен, не е правилно преценоно участието ни в това турне в Далечния Изток. Ако бяха решили да участват, трябваше той да е по-близо до реалното завършване на първенствата.Всеки знае какво означава националния отбор. Мисля, че една от причините за провала на „Кирин Къп“ е и подценяването. Не може да не го е имало и това нещо. Всеки един от момчетата иска да победи и да върви отборът напред. Тези поражения и обстановката, която се създаде след тях не са никак приятни, признавам. Аз обаче не съм човек, който ще тръгне да оплюва, да критикува и т.н. Според мен загубите се дължат на това, че е е краят на сезона.
Националният отбор вече затворена страница ли е за теб?
-Не. Докато мога, докато имам сили, ще играя. Няма да си позволя да откажа евентуална повиквателна. На националния отбор не се отказва. Тук става въпрос за България, а не за лични симпатии или временни настроения. Пак ви казвам, ние в родината, си мислим, че щом си на 31-32 години си много стар. А изобщо не е така. Това не е правилен подход, според мен.
Каква е атмосферата в националния отбор? Вярно ли е, че е разделен на групички?
-Не, не е така. Това е повече журналистическа спекулация. Аз, когато съм бил по лагери и на мачове с момчетата, не съм усетил такова нещо.
Следиш ли нашето първенство? Какви са впечатленията ти?
-Да, редовно гледам мачовете от „А“ група. В Неа Саламина си имам сателит и не пропускам уикенд. Какво да ви кажа? Това, което виждам, е доста слабо. Няма ли „Локомотив“ (Сф), ЦСКА, „Литекс“…изгуби се силата на традиционни отбори като „Берое“, „Черно море“. Останаха само един-два мача между „Левски“ и „Лудогорец“, които ги чака цяла България и и това е. Не е никак розова картинката. А и с тези девет отбора…Това елитна група ли е?Не е приятно, не е приятно. Надавям се положението да се оправи от новия сезон. Дано да се върне интересът на публиката към играта. Иначе няма смисъл от никакви гръмки обещания, проекти и т.н.
Твоят бивш отбор „Левски“ отметна пореден сезон на суша, сезон на провали, разочарования и скандали…Някак неусетно се натрупаха вече седем години без трофей в „синята“ витрина…
-Да, така е. И аз останах изненадан от нещата, които се случват на „Герена“. Не знам. Не мога да коментирам, защото не съм вътре, не следя отблизо процесите, които протичат в „Левски“. Има си ръководни фактори, които са по-добре запознати и могат да дават обяснения. Това, което виждам от Кипър, никак не е хубаво. Всяка година е едно и също. Всеки път се повтаря едно и също, но нищо не се променя реално. Когато аз играех смениха наведнъж 15 човека, казаха, че ще се промени из основи клубната политика. Шефовете уж обещаха да водят на сезон само по двама-трима играчи, да не се привличат недоказани чужденци…И какво от това са спазва? Всичко си продължава по старому. През „Левски“ минават по 15-20 футболисти, идват по пет нови на полусезона…Няма как така да се направи силен отбор. Играеш няколко месеца с 11 души, тъкмо се обиграят, свикнат един с друг, и на зимата трябва да се нагаждат към стила на още четирима новопривлечени. Няма как да стане. Върнете назад статистиките и ще видите каква беше ситуацията по времето на най-успешния тандем между треньори спортен директор в „Левски“. Имам предвид Станимир Стоилов и Наско Сираков, разбира се. Тогава колко чужденци имаше? Мога да ги изброя: Игор Томашич, Лусио Вагнер, Ричард Еромоигбе и Седрик Бардон. Останалите, в по-голямата си час,т бяха „сини“ кадри. И „Левски“ влезе в Шампионската лига, нали? Сами си напревете изводите.
Дълги години играеш в чужбина. Не си ли съгласен, че, за да се наложи в даден отбор даден чужденец той трябва задължително да превъзхожда поне с една класа местните играчи?
-Точно така е. У нас обаче съвсем не е така. Това и най-много ме дразни. Близо 15 години съм ритал зад граница. Зная отлично какво изискват от мен началниците на чуждите клубове. Да, може да съм най-скъпият нападател в отбора, може да съм име, обаче ако направя един-два слаби мача и президентът веднага ме привиква на разговор в кабинета си. Директно, право в очите ми казва: „Какво правим от тук нататък? На какво се дължи слабата ти форма? Ако родължаваш така, си заминавай.“ А тук, у нас какво става? Взимат се едни откровени ментета, които не зная изобщо какво значи честта на фланелката. Нито ги боли, нито нищо…Взимат си една заплатка и си гледат кефа. Обикалят даже и по барове и стават чести техни клиенти. Е, кажете ми, това нормално ли е? Защо пренебрегваме собствените си деца, нашите си таланти за сметка на разни ментета.
Ти беше считан за една от най-големите надежда в школата на „Левски“. Отбеляза общо 254 гола за различните юношески формации, включително и 8 попадения в 3 дербита с ЦСКА. Кое ти попречи да се наложиш още навремето в първия тим?
-Вижте, аз дойдох 12-годишен в София, още дете. Ръка ми подаде бате Альоша Димитров. Никога няма да забравя неговата подкрепа. Той има голяма заслуга за моето израстване като футболист и като човек. Толкова години тренировки на „Герена“ не могат да бъдат отписани толкова лесно. Наистина тренирах малко и с ЦСКА, но това не значи, че съм предал „Левски“. Причината да се разделя първия път със „сините“ е това, че ми предложиха 60 лева заплата. Е, нямаше как да остана. Чаках шест месеца нещо да се промени, като през това време тренирах с мъжкия тим.
Ти премина за кратко и през другия роден гранд. Какво ти е мнението ти за случващото се в ЦСКА?
-Ами, на знам. Аз съм на мнение, че около ЦСКА е обиденена огромна общност. Ако всички тези хора се вдигнат и решат, могат да спасят този велик клуб. Друг е въпросът доколко е законно да играят в „А“ група. Това е все едно до вчера да си се казвал Благой и да си имал бая много кредити към различни институции, но от днес да се преименуваш, да се прекръстиш на Стоян и да нямаш вече никакви задължения. Поне аз така ги виждам нещата. Не зная доколко съм прав.
Ти си един от най-големите футболни номади. Само преди една година беше в изпадащия унгарски „Печ“…
-Преди това играх в Хонгконг в един отбор, който е бил 41 пъти шампион. Казва се „Саут Чайна“. Хонгконг е в Топ 5 в света по стандарт. Не се чувствах обаче добре и се разбрах с ръководството да ми платят предварително, каквото си имах по договор, и да си тръгна. В последствие ми се обади Роберт Ярни, който беше треньор на „Печ“. Знаех,че тимът е последен, но аз обичам да рискувам във футбола. Ярни беше повикал шестима хървати, двама черногорци и аз бях единственият българин.
Ще се ориентираш ли към треньорската професия след края на състезателната ти кариера?
-Да, защо не? Работил съм с много известни имена. В Украйна тренирах при Леонид Буряк. В „Дижон“ треньор ми беше Руди Гарсия, в „Марибор“ работих с Милко Джуровски.

Поигра и в славния „Интер“
Може би най-забележителната страница от богатата кариера на Димитър Макриев е престоят в италианския гранд „Интер“. „Те ме взеха и ме направиха футболен скитник. Водех се там 4 години, но постоянно ме преотстъпваха. Казваха ми: „Сега ще идеш в Швейцария, после във Франция. Няма да те изпускаме от поглед. Ако се докажеш, ще те върнем на „Сан Сиро“. И така от там ми тръгна да бъда на повече места, но след това играх две години за „Марибор“, а после пет за „Ашдод“ в Израел. Нормално най-добре се чувствах именно в тези два тима, защото бях най-дълго там. Иначе в „Интер“ също се докоснах до звездите. Бях възхитен от отношението. Подготвях се с дублиращия тим, но тренирахме заедно с основния състав. Бил съм с Виери, Батистута, Матераци…Лично Габриел Батистута ми отделяше време, за да ми показва как да подобря играта си с глава. Няма да забравя престоя си при „нерадзурите“, признава Митко.

Categories: Интервю

Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoshan/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4