Стойчо хленчи на раздяла: Мъчно ми е

Стойчо Стоев започна да се оправдава по време на своята прощална пресконференция като старши треньор на Левски.

„Професионалният живот на един треньор идва момент, в който трябва да се раздели с даден клуб. Това е част от нашето ежедневие. Наистина ми е малко тъжно. Изживях година и половина не малко хубави моменти. Нормално изживях и разочарования. Поне за мен година и половина е един ползотворен период, в който изпитах положителни емоции. Тъжно е, когато си тръгваш, защото си свикнал с ръководството, с екипа, с футболистите. В този период бяхме добър екип, който си вършеше професионално работата. От един отбор, който беше на седмо място с хиляди перипетии, с редуциране на бюджет, с изключително много млади състезатели, мисля, че се стабилизира и съвсем заслужено ще играе в евротурнирите.

„Не съм от тези, които ще се сърди или съжалява. Така са решили ръководните органи, а и не искам да коментирам решението им. Не се чувствам обиден. Е, по някакъв начин съм разочарован, но не и обиден.“

Стоев назова две от причините, които според него са натежали за освобождаването му. „Едната е думите ми, че отборът все още е далеч от Лудогорец. Което за мен е истинско, честно и правдиво. И на мен ми се иска да не сме там, но това са реалностите“, каза Стойчо Стоев.

„Другото е оприличаването с Райо Валекано, което ми се извади от контекста на изречението. Едва ли не сравнявам Левски с Райо Валекано, а аз сравних бюджетите на двата отбора. Да сравнявам двата клуба е абсурд, Левски е с вековна традиция. Умните хора са го разбрали, другите си вадят някакви заключения.“

„Това бяха доводи, които са се набили в главите на хората, но бях искрен и честен и казах истината към този момент. Предполагам, че не се харесва и играта на отбора. Аз обаче имам по-различно виждане за играта. Мога да направя съпоставка между началните стъпки, след това лятото…В сравнение със сегашната игра разликата е огромна. Сега играем футбол, висока преса, подаваме си топката. Да, философията не се изчерпва с някакъв игрови стил, трябва и нужните купи, което за съжаление не се получи. На мен винаги ще ми тежи като воденичен камък изпуснатата купа на България. Не бих казал обаче, че отборът няма нужната визия. Ние вече не ритаме топката безцелно. Да, не винаги побеждаваме, но целта е след три месеца, половин година или една година да стигне друго ниво, каза още Стоев.

-Не ми харесваха постоянните журналистически излияния. Вероятно е било възможно да се тушират по-рано, но това вече е минало. По никакъв начин не се чувствам обруган. Да, опитаха се медии, определени личности, но аз се чувствам удовлетворен от работата си в Левски. Приемам факта, че Левски не е ставал шампион, хората го искат, на мен също ми се иска. Реалностите обаче натежават. Отнемането на точките също повлия.“

Categories: Футбол

Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoshan/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4