Стотици изпратиха Любчо Славчев в последния му път

Стотици изпратиха Любчо Славчев в последния му път

Над 200 души изпратиха легендата на българското съдийство Любчо Славчев в последния му път. На поклонението в столичния храм „Свети Седмочисленици“ преминаха десетки негови приятели, колеги и близки. Сред тях се открояваха бившият президент на ЦСКА, БФС и ПФЛ Валентин Михов, бившият шеф на Съдийската комисия към БФС Атанас Узунов, известни международни наши рефери, хора от футболните и културните среди, общественици и журналисти. Неприятно впечатление направи отсъствието на ръководни кадри от БФС на опелото, както и на бивши национални футболисти, които иначе се пишеха приятели на починалия. Отсрами се обаче Министерството на младежта и спорта. Екссъдията Цветан Георгиев прочете съболезнователен адрес от министър Красен Кралев.

Всички присъстващи си спомниха с добро за скъпия покойник. Те бяха единодушни в едно: отиде си от този свят една легенда в българското съдийство. Учител на стотици от елитните ни рефери. Уникална личност, прекрасен и верен приятел и човек с главно „Ч“.

Любе Спасов, бивш международен рефер и секретар на ПФЛ:
Славчев е единственият наш съдия, дебютирал в четвъртфинал от евротурнирите
„Ще запомня Любчо Славчев като един много принципен, последователен и добър човек. А също така и голям професионалист. Работехме заедно в продължение на 12 години. Възхитен съм от неговия професионализъм и дисциплина. Като съдия неговият дебют на международната сцена беше просто мечта – четвъртфинал за Купата на УЕФА между ФК Копенхаген и Торино през март 1992 г. Беше в моята бригада. Представете си какви качества е имал, щом дебютът му е на такова високо ниво. След това бяхме отново заедно на полуфинала в турнира КНК между Брюж (Белгия) и Вердер (Германия) – 1:0. Любчо е единственият наш съдия, на когото дебютът му е четвъртфинал, а вторият му мач е полуфинал в Шампионската лига. През есента ми беше асистент ив световната квалификация Русия – Исландия (1:0). Спомням си и, че бяхме екип и във няколко вечни дербита. В тях се представяше по един блестящ начин. Имахме синхрон на терена. Спокойно може да се каже, че Славчев е във вечния Топ 10 на нашите странични съдии. Младите рефери трябва да се поучат от неговата страхотна дисциплина и отговорност. Но преди всичко беше много добър човек.

Атанас Узунов, бивш съдия, административен директор на Локо (Пд):
Винаги защитаваше съдиите
„Ще запомня Любчо като един от най-добрите ми приятели. Приятел, както на мен, така и на цялото ми семейство. Семействата ни бяха много близки. Прекрасни съвместни спомени имаме. Доста мачове изкарахме рамо до рамо и в Европа, и България. Дълги години ми беше заместник-председател на Съдийската комисия. Едно културно и много ерудирано момче, което заставаше винаги зад съдиите. Не делеше никога реферите на софиянци и провинциалисти. Заставаше зад можещите и неможещите. За съжаление хора като него стават все по-малко. Лошото е, че по наше време съдийството беше едно семейство. А сега не го виждам това. Виждате и в последният ден, когато го изпращаме, какво ни е нивото. Разединени сме. Липсват младите момчета, липсват ни бившите водещи рефери, няма от кого да се учат тези деца. Това е трагичното. Разединението в момента е страшно в нашите среди. Не мога да го приема.“

Никола Джугански, председател на Съдийската комисия на БФС:

Достоен човек и мъжкар
„Много достоен човек. Мъжкар в истинския смисъл на думата. По-младите колеги могат само да се учат от Любо. Те трябва да знаят, че моралът не е забравена категория в душата на един човек. Славчев беше изключително почтен човек. Неговото поведение беше достойно. Нямаше други действия и постъпки. Поклон пред светлата му памет!“

Венцислав Гаврилов, бивш съдия, шеф на ДФК „Лъвчета“:
Имаме нужда от Човеци като Любчо
„Загубих един невероятен човек и близък приятел. Беше мой учител в съдийството. Изключително дисциплиниран и честен. За съжаление днешно време такива хора като Любчо са изключителна рядкост. Каквото и да кажа за него, ще е малко. Професионалист във всяко едно отношение. Младите хора трябва да научат, че към всяко едно нещо трябва да се подхожда с професионализъм, със сериозност и отговорност. Трябва да има човечност и разбиране. Дано там, където е отишъл, да бъе по-добре и да има по-добри хора около него. Съжалявам, че такъв златен човек не успя да се спаси. Ние, хората, имаме нужда на земята от Човеци като Любчо. Почивай в мир, приятелю!“

Кънчо Димитров, бивш съдия:
Правеше всичко с желание и любов
„Ще запомня бате Любо като един добър човек. Принципен. Отдаден на съдийството. Помагаше на по-младите. Винаги беше готов да се отзове на помощ. С него съм имал доста мачове, които винаги ще ми бъдат в съзнанието. С него ми беше първата среща на „Васил Левски“ на 24 октомври 1993 г. Играеха „Левски“ и Спартак (Вн) и завършиха 5:0. Аз по-рано пък съм му бил асистент, а той е бил главен. Винаги нашите срещи са преминавали емоционално, защото той беше човек със страхотно чувство за хумор. Жалко, че толкова рано си отиде. Един от неговите завети към младите съдии беше, че това, което правят, трябва да го правят с желание и любов. Иначе не става. Да бъдат отдадени на това, на което са посветели живота си. Да бъдат коректни към хората, към отборите, към колегите, както беше и Любо. Той е един добър пример за подражание.“

Николай Янкулов, администратор на Славия:
Винаги намираше точната добра дума
„Ще запомня Любчо Славчев като един изключително коректен, възпитан и интелигентен човек. Етичен. Помагаше много на младите съдии, на хората около футбола. Избягваше конфликтите. Винаги намираше добра, точна дума. Просто футболът загуби един прекрасен професионалист и човек. Имаме много спомени съвместни. Бил съм му делегат на мачове, и като администратор съм го срещал. Просто нямам думи за този човек. Боли ме, че вече го няма сред нас. Едно голямо „Благодаря“ за всичко, което е правил. Жалко, че толкова млад си отиде от този живот.“

Борислав Константинов, журналист, пресаташе на Славия:
Наложи се в трудни времена, всички го уважаваха
„Любчо е един от поколението съдии, които получаваха доверие в онези години да свирят и ръководят вечното дерби. Този мач, по една или друга причина, е довел до наказанията на много рефери. И съм сигурен, че Славчев има поне 7-8 участия в тези сблъсъци между Левски и ЦСКА. Само по себе си за българския стандарт това показва едно много високо ниво. Първо – на доверие от страна и на двата клуба, второ – на неговите умения да се справи. Да се справи с два капризни отбора, които смятаха, че винаги, когато губят, някой друг е виновен. Първият виновник, естествено, беше съдията. Това е Любчо Славчев. След това, вижте качествата му като деятел. Един чудесен, добър човек. Имал съм възможност да поработя с него близо 2 години. Впечатлен бях от неговите отлични организаторски умения. Справяше се чудесно със задачите си. След това продължи с „Лъвчетата“ на Венци Гаврилов. Често го виждах на „Спартак“ – грижовен към дечицата, като баща им беше. Един добър човек – това казва всичко.“

Стойчо Шишков, кинорежисьор:
Морал, честност и достойнство, облечени с огромна скромност – това беше Любчо
„Ех, Любчо…За мен той беше изключително скъп човек. Дълги години бяхме заедно – той във футбола, аз в киното. Такъв свестен, такъв всеотдаен човек, събран, сериозен мъж, да ви кажа честно, аз рядко съм виждал в живота си. С него имахме непрофесионални, но просто приятелски контакти. Толкова ме е впечатлявал с богата си обща култура, с интелигентността си. За мен Любчо беше синоним на един достоен, много коректен, много честен човек. Страшни съжаления за ранната му кончина! Тук, на поклонението, виждам едно огромно общество, които неслучайно са тук. Любчо беше пример за неща, за качества, които в днешно време сякаш не са актуални, сякаш са забравени – морал, честност, достойнство. И всичко това облечено с огромна скромност. Светла му памет!“

Младен Благоев, бивш съдия:
Станахме приятели, защото често ни бъркаха
„Един изключително добър човек беше Любо. Страхотен приятел и другар. Много общи спомени имам с него. Винаги е помагал на реферите. Просто нямам думи…Боли ме. Като забавен момент ще спомена, че често са ни бъркали. Понеже визуално двамата си приличаме и затова…Оттам някак си стана нашето запознанство и приятелство. Той се поинтересува кой е този, с когото го бъркат и така…Останахме близко дълги години, та чак до сетния му път. Младите съдии могат само да се учат от неговата честност и всеотдайност.“

Антон Василев, бивш съдия:
Имаше на какво да научи още младите
„Ще запомня Славчев като много добър приятел и страхотен човек. Отделно с професионализма му в работата като организатор, като ментор на футболните съдии…Там беше неповторим. Жалко, че си отиде без време от този свят, защото имаше още на какво да научи младите. Можеше да им обясни какво е почтеност, какво е всеотдайност в тази нелека дейност – съдийството. „

Емил Софрониев, журналист:
Изключително благ и етичен човек
„Любчо Славчев ми направи страхотно впечатление, когато бях начиане журналист. Винаги се е отнасял добре с нас. Беше изключително благ човек. Така ще го запомня. Няма да забравя една случка с него от 2000 г. Пътувахме заедно за мача на Левски в Истанбул с местния гранд Бешикташ. Возихме се в автобус и бате Любо беше с нас журналистите. Имахме един ужасен престой на границата. Турските митничари ни скъсаха от щателни проверки, не зная защо. Със Славчев си разказвахме доста истории през дългите, отегчителни часове на чакане на граничната бразда. Загубихме много хубав мъж. Толерантност, етичност в отношенията и колегиалност – това беше Любчо Славчев. До сетния си дъх остана такъв. Бог да го прости!“

Ева Добчева, журналист:
Любчо е пример на човешкото благородство
„Любчо беше един истински и добър човек. Винаги приветлив и усмихнат, винаги ведър. Никога не нагрубяваше никого. Не повишаваше тон. Той беше просто един пример на човешкото благородство. Даже толкова добър и скромен беше, че дори понякога сякаш изглеждаше незабележим. Тактичен и съобразителен човек. Никога не нараняваше даже своите опоненти. Той беше и приятел на нашия „Пресклуб България“. Идвал е по много поводи. И когато теглеха жребия за Купата на България, и след това, когато се провеждаха съдийски семинари, както и по други поводи. Не знам…Мисля си за пореден път, че истинските добрите хора, тези, които са урок по нравственост за останалите, много рядко доживяват старините си. Което ме кара наистина да си мисля, че като чели светът на отвъдното, светът на духовния живот, действително е по-съвършен, защото сякаш Господ Бог бърза да прибере най-добрите хора рано. Надявам се по-младите колеги на Любчо да вземат пример от неговата изключителна почтеност. Той беше справедлив и почтен човек във всяко едно отношение.“

Categories: Футбол

About Author