Легендата Драгослав Шекуларац – Шеки: Един човек може да има 300 000 евро и да е нищо, а друг може да е само с 300 и да е голям

Легендата Драгослав Шекуларац – Шеки: Един човек може да има 300 000 евро и да е нищо, а друг може да е само с 300 и да е голям

Шеки 6Шеки 5

С един от най-великите в историята на футбола се срещнах в Белград със съдействието на моите приятели Йонко и майстора на сръбската скара Миро Стефанович. След екстремно пътуване из улиците на сръбската столица с раздрънкано такси (Мерцедес, почти връстник на Йосип Броз Тито) стигаме до мястото на срещата. Драгослав Шекуларац, или просто Шеки, ни чака в квартално кафене. Магьосникът на зеления терен е облечен в анцунг, с шапка на главата. Седи до маса, върху която е поставена шахматна дъска и е обграден от дузина местни кибици. Съвсем естествен и непосредствен, винаги е обграден от много хора. Вижда ни, маха с ръка и вика :”Здравейте, братя! Идвам, само да си довършим партията. Разполагайте се”. След само 5 минути и бърз мат на съперника Шеки идва и започваме интервюто. Мисълта му е бърза въпреки напредналата възраст, не се повтаря, реди бисер след бисер. 1 час минава бързо с този сладкодумник. Почти не сваля джиесема от ухото си, защото му звънят през 5 минути.

  • Г-н Шекуларац, какво става с Цървена звезда? Доскоро клубът беше в пропаст, сега отново е на върха. Как попаднахте в предишната страхотна криза?
  • Всичко започна от Бари, от времето на най-големия ни триумф и спечелването на КЕШ. Спомняте си, на финала бихме Марсилия под ръководството на Люпко Петрович, после спечелихме и Междуконтиненталната купа, бяхме на върха на света. Мислехме си, че вече сме голяма работа, а то какво стана…Шефовете на клуба разпродадоха най-силните ни футболисти. Наложиха и на Югославия ембарго, положението стана още по-тежко. Никога не се върнахме към старата слава. През последните години през Цървена звезда се извъртяха не толкова умни ръководители, истински спортни хора, мислещи за отбора, а по-скоро мениджъри, опитващи се да продадат всичко качествено. Мислят само как да си напълнят джоба, а не да създадат нов силен тим. Какво да ти разправям – ситуация чудо! Едан бургия не можеш да завъртиш.
  • Сега Звезда има ново ръководство. Много ли откраднаха предишните босове?
  • Е, не мога да кажа ,че са си пълнили джобовете. Факт е обаче, че клубът се управляваше безрасъдно. Касата е празна, пари няма, а само дългове – около 30 милиона евро. Има си тарикати, чиито следи никога няма да се хванат. По-глупавите ще ги осъдят сигурно, защото далаверите им ще лъснат.
  • Друга голяма фигура от вашия ранг – Драган Джаич, дори бе арестуван. Как се стигна до там?
  • Не ми е приятна тази тема. Не искам да говоря. Сигурно дори и аз да бях на негово място и мене щяха да арестуват. Аз срещу Драган няма да кажа нищо лошо. Нека съдът реши кой е крив, кой прав. Аз мога да говоря само за футбол и за жени. (Смее се).
  • Не беше ли грешка назначаването на чужди треньори в Звезда? Изредиха се Валтер Дзенга, Зденек Земан…
  • Дзенга е страхотен специалист – един от най-добрите, работили в Звезда, а и добре се приспособи към нашия манталитет, футболистите го приеха. Много уважавам италианската школа. От напускането на Дзенга започна трагедията в Звезда. Виж, ако ти купиш за година и половина 26 футболисти и нито един от тях да не става, значи е огромна грешка. Ще ти разкажа един случай от моята треньорска практика. Чул ли си за Белите орли от Торонто? Е, аз ги водех. Доведох само 6 нови играчи. Станахме три пъти втори и един път шампиони. Реал (Мадрид) купува по 15 нови на сезон и – нищо. Значи трябва да се намери правилната формула, баланса.
  • Неманя Видич направи фурор в Манчестър Юнайтед. Какво ви е мнението за него?
  • Той е добър борец, отличен защитник. Между другото, аз съм играл доста пъти срещу Манчестър Юнайтед и те никога не са имали силна отбрана. Винаги са обръщали внимание повече на атаката и затова хората ги харесват. Видич отлично пасна на Юнайтед, а за Фъргюсън нямам думи. Този лукав шотландец се задържа почти 30 години начело на „червените дяволи”. Това е нещо абсурдно в съвременния футбол. Той самият е Голям дявол.
  • Какво са за вас парите?
  • Знаеш ли, един човек може да има 300 o00 евро и да е нищо, а друг може да е само с 300 и да и голям. Разбираш ли? Парите са нещо необходимо, но не са най-важното. Може и с малко пари да се живее хубаво.
  • Какво знаете за българския футбол?
  • Играл съм много пъти срещу ваши играчи. Срещу играчи от старото поколение. Веднага се сещам за Димитър Пенев, за Иван Колев, за Георги Аспарухов…Това бяха 5-6 върховни футболисти, които мохеха с успех да играят в най-големите еврограндове, ама където си поискат. Именно през 60-те и 70-те години на миналия век, според мен, имахте и най-силният футбол. Българите сте добри футболисти. Родени техничари. Приличате на сърбите и по талант и по класа. Много харесвах и Стоичков с неговия хъс и злоба на терена. Знам, че е приятел с нашия певец Мирослав Илич.
  • Приключихте кариерата си в националния отбор в мач именно срещу България (0:2) на 1 юни 1966 г.
  • Да, така беше. По мое време беше нещо изключително, много трудно, да биеш България. Само ако ти кажа какви мъки бяха. Ташаците ни слизаха до колената, до тревата даже, докато ви бием, или измъкнем реми.
  • От сегашните звезди кой ви харесва най-много?
  • Безспорно Лионел Меси. Страхотен е. Винаги го гледам с удоволствие. Той е №1 в света. Сега е на 28, кой знае, може на 30 да не е вече толкова добър (смее се). И на Ромарио свалям шапка (сваля си шапката и се покланя).
  • Коя е най-голямата лъжа, която сте чул някога за себе си?
  • Че еди кой си ме е видял да се търкалям мъртво пиян на улицата (смее се). Та аз през живота си не съм близвал и капка алкохол. Нито пък пуша. Наблягам на любовта (смее се). Винаги съм си угаждал, но на следващия ден винаги съм доказвал, че съм №1.
  • Вярно ли е, че навремето сте казвал “На света има двама велики играчи – Ди Стефано и Шекуларац”?
  • Може и да съм го казвал. Не си спомням, но повече ми прилича на журналистическа измислица. Ди Стефано е бог, аз с него не мога да се сравнявам. Той обаче беше повече отборен играч. Великани бяха и нашите Чайковски, Беара, Джаич. Един Бора Костич например е дал 1000 гола. Как да се правя на по-велик от тях? За мен признанието е от публиката. Аз бях любимецът на милиони хора. Настръхвам, като се сетя колко ме обичаха.
  • Станахте популярен и с т.нар. “Финт на Месхи”.
  • Не знаех, че така го наричат този номер. Абе, момче, всички финтове са добри, щом са успешни. Футболът е като шахмата – мислене, надлъгване. Ако направиш правилен ход – печелиш, ако сбъркаш – губиш. Това е.
  • Кое поколение на Цървена звезда е най-силното в историята – вашето или това от Бари 1991?
  • Глупаво е да се сравняват хората, да не говорим за различните генерации. Не може да се избере: Марадона или Меси. Няма смисъл от класации. Всеки си е бил добър за времето си.
  • Ще спечели ли отново балкански тим Шампионската лига?
  • Може би. Кой знае? Ние сме страхотно талантливи хора, липсва ни само лоби и колективен дух.
  • Кой е №1 във футбола за всички времена?
  • Има 5-6 великани. Това са Пеле, Марадона, Еузебио, Кройф, Меси.
  • Кой е най-великият ви мач?
  • Мисля, че срещу Уругвай (3:1) на световното в Чили през 1962 г. Бихме ги, но уругвайците след мача се построиха край терена и ми направиха почетен шпалир до съблекалнята. През цялото време ми ръкопляскаха и поискаха да ме изнесат на ръце. Е, как човек да не се радва. В. “Екип” пък ми постави оценка 11 по десетобалната система. Явно съм ги впечатлил с нещо (смее се). Не, в интерес на истината, тогава футболът беше друг. Дори на световно първенство ходеха малко хора. В Чили играехме пред 3-4 000 души. Стадионите бяха смешни, сега са дворци.
  • Кой ви е учил на футбол?
  • Бразилците. Те са родени за футбол. Можех с часове да гледам и Пеле, и Гаринча. Гледахме ги с отворени очи, показваха ни невиждани неща. Ех, къде е сега това време – да се върне?
  • След кой мач сте се чувствал най-щастлив?
  • Ех, караш ме да се връщам назад в годините…Играхме срещу Бразилия в Париж една контрола. Бихме ги, а на трибуните видях плакат “Пеле не струва пред Шеки”. Разплаках се. После Пеле където види сърбин го пита “Какво прави Шеки? Предайте му поздрави.” Доста години по-късно Пеле ме засича на мондиала в Италия мисля, че беше. Отивам при него, той не можа да ме познае в първия миг. Казвам му “Аз съм Шеки” и той ме запрегръща и разцелува. Веднага ми вика: “А помниш би оня плакат в Париж”.
  • С какво спечелихте любовта на феновете?
  • Аз бях повече шоумен. Забавлявах публиката. Хората нали затова идват на стадиона. Обаче, честно да ти кажа, не можех да се харесам на всички. Дори милиони да те обичат до лудост, все ще се намерят 3-4 дето не могат да те понасят. И за мене казваха – пияница бил, женкар бил, пройдоха. Какво да направя? Да се гръмна ли?
  • Защо останахте земен човек и славата никога не ви замая главата?
  • Научих се да играя добре на улицата. Имах бедно детство, с много лишения. Ритахме една парцалена топка. Видял съм и 2, и 200 в тоя живот. Ще ти разкажа какво стана в Македония. Седя си аз сам в едно кафене и по едно време пред мен се изви огромна опашка. Хората искат автограф, и млади, и стари. Учудих се, та аз съм само един стар човек вече. Младите идват при мен и ми викат “Шеки, легендо”. Ето това за мен е най-голямото признание. Мога пред всеки да стана и да го погледна в очите.
  • Кой е най-нещастният ви мач?
  • Може би финалът на европейското първенство в Рим през 1960 г. Паднахме от СССР с 1:2 след гол в продълженията на Виктор Понеделник. Бяхме велик тим, но руснаците ни биха с по-добра физическа подготовка. Бяха като роботи.
  • Можехте ли да постигнете повече успехи във футбола?
  • Никога не съм си поставял грандиозни цели. Играех заради самата игра. Без кръв обаче не може. От 1955 до 1962 г. беше кариерата ми. После само се забавлявах. Играх даже в страни като Австралия, Колумбия и САЩ. Шефовете не ме обичаха много-много. По едно време ме наказаха 36 месеца да не играя футбол – да сте чували за подобно наказание?! Какво да се прави – понякога съм загадъчен като Мона Лиза.
  • Легенди се носят за офертата от Ювентус през 1962 г., когато отказвате огромна сума плюс цяла фабрика за автомобили в Белград. Каква е истината?
  • (Смее се) Тогава не само Юве ме искаха, ами половината свят, ама какво от това. Аз избрах да остана в Звезда. Тук си бях много добре. За какво са ми пари? Те не са всичко на този свят.
  • Ако имахте тази възможност, какво щяхте да промените в живота си?
  • И отново да се родя, пак бих изживял живота си по същия начин. Играх футбол, бях популярен, правех всичко, каквото си поисках. Никога не съм имал прекалено много пари, по-скоро имах достатъчно. Ходех когато си поискам до морето, на пътешествия и авантюри и като цяло мисля, че изживях пълноценно живота си. В рамките на шегата – може би единственото, за което ме е яд, че не се посветих на шахмата. Сега световният шампион щеше да се казва Шекуларац.
  • Наричат Шекуларац последния футболен романтик. Той е единственият сърбин в класацията Топ 60 футболисти за всички времена на “Франс Футбол”. За Шеки се разправят легенди. Говори се, че като играч на Карслруе всяка нощ прекарвал в казиното в Баден-Баден (на 40 км от града), където веднъж проиграл 20 000 марки. Жена му Гордана го напуснала, а “Фриц Валтер на Балканите”, както го наричат германците, понякога едва събирал 16 марки за такси по обратния път…В Богота пък е истинска атракция – веднъж го снимат с камера, той се ядосва, грабва скъпата техника от изненадания фотограф и я разбива на хиляди парчета на земята. През 60-те години на миналия век в Югославия за Шеки се пишат книги, пеят се песни и дори се прави двучасов игрален филм…Наричат го Краля на белградската бохема и Палавото дете на сръбския футбол.

Драгослав Шекуларац е роден на 7 ноември 1937 г. в Щип. Играе в Цървена звезда (1951-1964 г.) с 375 мача и 119 гола, Карлсруе (1966-1967), ОФК Београд (1969-1971), Мюнхен 1860, Сент Луис Старс (САЩ), Индепендиенте (Санта Фе), Милионариос (Богота, Колумбия) и Америка (Кали, Колумбия) от 1971 до 1975, и ФК Париж . Шампион на Югославия (1951, 1953, 1956, 1957, 1959, 1960 и 1964). С 41 мача и 6 гола в националния отбор в периода 1956-1966 г. Участва на световните първенства през 1958 и 1962 г. (четвърто място), на европейското през 1960 г. (вицешампион) и на Олимпиадата през 1956 г. (вицешампион). Бил е треньор на националния тим на Гватемала, Белите орли (Канада) и Дейви Роялс (Австралия), както и на Цървена звезда.

Милен ДИМИТРОВ
Seki 2

Шеки 1Шеки 7

About Author