Коко Тайсъна: Бях приятел с Васил Илиев и част от първата му бригада

Коко Тайсъна: Бях приятел с Васил Илиев и част от първата му бригада

Константин Семерджиев или Коко Тайсъна, както го познават повечето фенове, е най-колоритният български боксьор. На 43 години Танка от Банишора продължава да преследва своята голяма мечта – да стане световен шампион за професионалисти. На профилинга има 43 победи от 50 мача. И въпреки че няма никаква подкрепа от спонсори или институции, многократният шампион на България се готви всеки ден в очакване на следващия сблъсък. С Тайсъна се срещам в залата на боксов клуб “София”. Спортният център “Lonsdale” предлага възможност за тренировки по бокс, кикбокс, самбо, джудо, ММА, бодибилдинг. Докато разговаряме с Коко, той не спира заниманието си със своите ученици.

– Коко, как ще коментирате победата на Флойд Мейуедър над Мани Пакиао за световната титла по бокс за обединената титла в полусредна категория? Нарекоха мача „Битката на века”…
–  Шумът се вдигна заради наградния фонд. За първи път в историята боксьори получават толкова много пари. Само заради баснословно високите суми мога да се съглася, че това е мач на века. Те и на моя сблъсък със Саша Пацов мениджърите го презентираха като „Мачът на героите”. Смешна работа! Легендата Коко Семерджиев…Каква легенда?
Аз да не съм умрял?!

– В подобни двубои не е ли прекалено силен шоу елементът, отколко реалният бой?
– Не зная. Според мен съдиите ощетиха Пакиао и подариха победата на неговия противник. Това е всеобщото мнение. И тримата рефери гласуваха за Мейуедър (118-110, 116-112, 116-112), въпреки че феновете в Лас Вегас казаха своето, освирквайки американеца след мача.

– Победителят получи 150 милиона долара. Не е  ли прекалено голяма тази сума?
– Айде, кажи ми, братче… Недосегаеми са. Вярно е, че американецът стана абсолютен шампион (титлите в WBC, WBA, WBO) и остана непобеден на професионалния ринг в категория полусредна. Последната загуба на Мейуедър е от Олимпиадата в Атланта ’96, когато загуби с 9:10 точки от нашия Серафим Тодоров!

Голяма работа е Флойд, но и парите са просто невероятни… Ама, тва е… Майк Тайсън трябваше да взима такива пари. Само той ги заслужава. За мен това е Боксьорът.

– Вие по едно време бяхте се отказали от него. Даже забранихте да ви наричат Тайсъна…
– Да, така беше. Аз по принцип никога не съм искал да ми викат Тайсъна. Аз съм Танка от Банишора. Но го възхвалявам Майк, за мен той е №1 в света. Сега имам една амбиция: да повторя успехите на легендарния му треньор Къс Д’Амато, лека му пръст. Както знаеш, той е треньор на още двама световни шампиони — супертежкия Флойд Патерсън и полутежкия Хосе Торес. Той ми е адаш – казва се Константин. Сега аз взимам неговата мисия и следващата ми задача е да произведа новите шампиони. Майк Тайсън взе пояса на 21 години, аз ще изкарам шампион на 18, на 19. Ще направя най-големите машини! Най-големите боксьори ще ги тренира Коко от Банишора! Повярвай ми!

– Отказали ли сте се от мечтата?
– Не, не. Първата ми цел беше и остава да стана световен шампион. Не съм се отказал от моята мечта. Това е моята мотивация. Вече съм на 40 години, с какви ли не контузии по цялото тяло, но в същото време се чувствам много силен и знам какво мога. Просто много трудно стигам до мачове, понеже нямам подкрепа. Дори мениджърите не ми помагат, напротив – използват ме. До момента попадам на лъжци и измамници

Това е най-мързеливата нация. Аз съм рейтингов боксьор, но нямам гръб и силни мениджъри, иначе досега да съм станал световен шампион.

– Скоро някой може ли да бие Владимир Кличко?
– Само Майк Тайсън, обаче ако дойде три месеца аз да го тренирам. Давам гаранция, че ще се скъса украинеца. Кличко не е някакъв непобедим боксьор. Даже го имитирах наскоро, подигравах му се. Обаче в свръхтежка категория е №1. Той се доказа. Каквото и да говорят, е така. За съжаление отново се показа простотията на нашата нация. Може ли да отидат няколко хиляди българи на мача му с Кубрат  и да го освиркват. Напълниха цялата зала, но се изложиха. Може ли да освиркваш шампиона? И накрая на мача, бе… Той нокаутира Кубрат, и пак- ууу, ааа. Е, тва е селяндурът, мръсният и злобният. Няма респект в тая нация, разбираш ли, няма респект. Защо? Защото няма съвест, защото са езичници. И искам нещо друго да изясня.

– Кое е то?
– Никога не съм говорил срещу Кубрат. Това са журналистически измислици. Сложиха ми думи в устата, които не съм изричал. Пулев се опита, евала…Той е първият българин, който достига до бой за световната титла. Беше му кацнало пиленцето на рамото, но изпусна шанса. Треньорът Мишо Таков му обаче е аматьор и той има по-аматьорски стил, разбираш ли ме? И затова получи удара и това е. Обаче – евала. Плюс това ми е приятел. Всеки в света знае кой е Кубрат Пулев.

– Вие имали ли сте в кариерата си възможност да бъдете на негово място?
– Не. От тази завист и злоба аз съм премазан и до ден-днешен. Защото има злобни хора, които искат да изчезна някъде. Викат: “Какъв боксьор е пък тоя Коко?”. Прави са, аз не съм боксьор, аз съм нокаутьор! Ами да – нокаутирал съм всички в България и затова плюят срещу мен. Аз съм най-добрият! Много злоба има тук, това ми пречи да се развивам. Единственият шанс, който ми дадоха, беше срещу Жан – Марк Мормек. Бихме се във Франция преди 16 години, но ме прецака тоя нещастник Филип Фондю. Беше ми мениджър. Дадоха ми загуба в четвъртия рунд Аз бях трамплинът за Мормек и оттам го купи Дон Кинг и кариерата му тръгна нагоре.

– Новият ви клуб как се развива?
– Нямам свой клуб. Давам професионални уроци по бокс, по физическа подготовка, персонален треньор съм. Индивидуално се занимавам с моите клиенти и то на най-разумни цени.

– Как се справяте финансово?
– Изключително трудно. Имам две малки деца и единственият ми приход е от работата като треньор. Въпреки че съм №1, нямам нито един спонсор. Готов съм да тренирам всеки, независимо дали иска да става профи, или го прави за удоволствие, но при мен идват предимно момчета и момичета, които работят, защото могат да си позволят тренировката. А тренировката всъщност е 17 лева – 7 за залата и 10 за мен. Е, скъпо ли е за 17 лева да те тренира най-добрият? А аз мога да направя машини.

– Продължава да се коментира боят ви със Сашо Пацов…
– (Прекъсва ме). Не ми  говори повече за тоя! Какво ще говоря за тоя боклук, бе? Той е умрял за мене! Това момче не съществува повече за мене! Може ли, братленце, тоя, който ей от такова детенце е отраснал пред очите ми, да говори такива глупости за мен и семейството ми? Бил съм му ритал сака в училище… Ама, аз съм те направил мъж, бе, нещастник. Той ми е приятел по принцип, обаче враждата между нас я подклаждат злобарите. Помоли  ме да му помогна да организираме трети мач помежду си, понеже свършил парите и т.н. Но настоя той да го организира. Казах му: „Няма проблем”. И той го уреди мача. На пресконференцията, на кантара, го помолих да не прави повече простотии, да няма заплахи от сорта „Ще те убия” и не знам си какво. Даде ми дума уж, обеща ми. Обаче какво направи тази отрепка? Не запази уважението към мен, а написа, че пазил в затвора баща ми, да не го чукат циганите… Във вашия вестник излезе с ей такива букви. Понеже бил чул, че съм го бил нарекъл някъде изчадие… Баща ми, братле, в затвора беше най-големият лидер.

– Пацов в свое интервю твърди, че  те е пощадил. А веднъж се бил с счупена ръка…
– И моята беше счупена, така играх. Счупих си я седмица преди това на Деян Топалски в главата. Пацов неговата си я счупи в моята глава. За това момченце не искам повече да си хабя словата. Набих го три пъти, какво повече иска? Той умря след това, което е казал това за баща ми, разбираш ли? Край, той излиза от  графата в моята съвест като мъж…

– Сашо казва, че победата му е била напълно справедлива?
– Ама, как, бе, бате? Да ми е взел най-много един рунд и то с бутане, а не в удари. Той не е никакъв боксьор.

– Колко пари взехте двамата?
– Аз спечелих 2000 лева, а той – 5000.

– Как протече подготовката ви за „Мача на героите”? Имаше ли нещо по-специално?
– Всичко беше на шест. Петър Стоянов ми беше кондиционен треньор, създателят на Моника Гачевска. Бях се подготвил уникално. Ям и се готвя по програма. Най-голямата ми спънка обаче е, че нямам спонсор. И се мъча като грешен дявол. Няма ли поне един българин, който да обича истинските силови боксьори? Как пък няма кой да помогне на такива като мен, които не получават шансове, а са смазани от завистта?! Несправедливо е.

– А справедливо ли е единственият човек, победил Флойд Мейуедър, да тъне в мизерия?
– Е, не е честно, как…  Серафим ми е личен приятел. Но не ми е мъчно. Всеки човек си носи кръста, макар че за мен той е най-големият ни боксьор. Няма по-добър от него.Нека не ми се сърди,
но Сарафа е глупакДругият ни голям боксьор Ивайло Маринов помните ли какво направи. Преби Карбахал, предложиха му договор за един милион долара, но той отказа. Вторият беше Албен Белински, и той не отиде при профитата, постъпи глупаво. Беше заедно с мен при Филип Фондю. Бил се е с Витали Кличко. Беше на върха, световен шампион. Братя Къриърс му даваха луди пари, за да отиде за седем мача в САЩ. Нашият обаче каза “не” и си остана в тинята в България. И Тончо Тончев по същия начин се провали, а имаше варианти. Е-е, що  на мене  никой не ми предложи такова нещо? Но, това е… Съдба…

– И вие имахте шанс за пробив в Щатите. Какво ви попречи тогава?
– Попаднах пак на лош българин. Отново, братле, на българин! Една гадина –  използва ме да бъда шофьор. Защото зная добре английски. И накрая ми го навря, направи ме нелегален. Заради него  съм в България, заради него стана всичко. Той ме заведе в Америка, каза ми: “Ела при мен, чакат те коли, апартаменти, хубав живот”. Аз отлетях зад Океана, тоя ме набута, братле, да живея една седмица с руснаци в един апартамент. Взе ми сошъл секюрити номера и на него взе нов апартамент. Прехвърли ми жилището, за да живея заедно с руснаците. Една година живяхме така. После ни заведе в Лас Вегас, взе една огромна къща. Аз бях пак шофьор и преводач на нигерийци. И заряза наема в Аризона на мое име, което  разбрах впоследствие. Три месеца не го е плащал. Всичко ми се пише на гърба. Направи ми bаdсollection, оттам си тръгнах  като рекетьор. Опетни ми името. Аз още дължа на Америка 3000 долара, които тоя Ивайло Гоцев не е платил от наема.

– И така приключи американската ви мечта…
– Беше ми обещал 2-годишна работна виза. Тя обаче изтече, той не е я поднови. Вкараха ме и в затвора, защото ме изкараха нелегален. Гоцев ми каза: “Не се шашкай, аз ще те оправя”. Доверих му се, защото през 2003-а беше станал мениджър на годината. Качи Питър Самюел срещу Кличко. Големец, милионер, човек, който развива голям бизнес. Седях седем месеца зад решетките, тоя  дори 20 долара не ми изпрати, нито ми помогна. Скри ми се. И накрая бях екстрадиран. Ей това е българинът. Година по-късно дойде в България, намери ме тук, и пак ме излъга. Попита ме: “Било каквото било. Искаш ли да се биеш с Рой Джоунс – Джуниър?” Първоначално го отбих: “Бегай оттука, бе, смешник! Ти си такъв лъжец”. Даже ме накара да обещая, че няма да избягам от България, уж тука щеше да води Рой Джоунс.На 3 март трябваше да се бием, преди 1-2 години. Аз си помислих, че това е шансът на живота ми. Обаче точно тогава наръгаха Благой Иванов – Багата. И това му беше оправданието на Гоцев, че едва ли не било много опасно, не знам си какво. Сега пак ме излъга. Всичко стана заради него… Докара един Майорка, който уж се е бил с Оскар де ла Оя. Идеята беше този боксьор да дойде на моята галавечер, за да ме види мен, нали съм балкански шампион. Всичко се оказа манипулация, за да ме заблуждават. Както и да е. Съгласих се на мача с Пацов с идеята да се бия с Майорка. Но ни Майорка дойде, ни нищо. И ме преебаха пак. Сега Пацов трябва да се бие с Майорка. Балканският шампион Пацов (б.р. – казва го подигравателно).

– Израснали сте в квартал “Банишора”. Какво трябваше да прави едно палаво момче като вас, за да оцелее в бандитска среда?
– Е, тогава бяха други времената. По комунизма всичко ти беше подсигурено, престъпността беше почти нулева. По цял ден съм си играл на улицата. Погледни какво беше и в училището – униформи, дисциплина. Виж сега какво чудо е. Искаха демокрация…ето ви демокрация – обица тук (б.р. – сочи носа си), тук (б.р.- сочи веждата си) и тук (б.р.- сочи бузата си). Пушат треви, друсат се къде ли не. Това ли искахте? Народът се побърка, казвам ти.

– Познавате много хора от ъндърграунда. Предлагали ли са да влезете в групировките?
– Ама аз съм бил в групировките. Бях приятел на тези момчета. Примерно, бил съм с Васко Илиев. И то от самото начало. Това е. Но съм бил просто като лице на организацията. Бях част от първата бригада на Васко. Той ме взе от улицата. Каза ми: “Ела си при мене”. Това беше с идеята да се обединим силните мъже спортисти и да създадем звено. Не да бъдем крадци и мошеници, а да развиваме реален бизнес. В тази бригада, която Васко създаде с мен, бяха известни хора като Злати Златев – Златистия, Красимир Инински, един друг Златко имаше и Емил Машев. Бяхме първата бригада на Васил Илиев. Де факто какво правехме? Ти си ограбил примерно, ощавил си бедните хора.Човечецът
дойде при нас,
реве, пребитуплашен. Някоя мутра му взела всичко – пари, жилище, колата, бизнеса… Ние, като силова структура, отивахме и спирахме неправдата. Защо да позволяваме някой да щави народа?

– Като съвременни робинхудовци сте били, така ли?
– Да, точно така беше! Бранехме хората. Отивахме и казвахме баууу и оня връщаше всичко. Е, това е. Това е било, общо взето. Обаче впоследствие кацнаха много птици на клона, той натежа. Разпокъса се организацията, раздели се на ВИС и СИК и т.н. Както виждаш, после ги избиха половината…

– Имали ли сте ситуации, в които животът ви да е бил застрашен?
– О, да. Господ обаче ми дава трети шанс. След като се върнах от Щатите, паднах гол от 7 метра долу на едни скали. И оцелях. Падал съм и с мотор с 200 км в час!

– Защо баща ви попада в затвора?
– Татко беше натопен с несправедливо обвинение от една група. Охраната на дискотека “Юлита” в Студентски град пребива един човек, който беше приятел на баща ми. Живееше над нас. Да, скарали са се двамата, счепкали са се. Започва може би татко боя с комшията, но след това, казаха ми го очевидци, са го набили много хора от охраната. Човекът умря от вътрешни разкъсвания. На всички дела не се яви никой друг, освен баща ми. От това съм склонен да вярвам, че истинските убийци са си измили ръцете с него.

– С какво се занимаваше баща ви?
– Цял живот е бил шофьор. Бил е и боксьор, но не известен. Майка ми пък работеше в ЦУМ. Имам и сестра, която преди няколко дни роди. Цели 20 години чакаха детенце с мъжа й, и най-сетне Бог ги дари с това неземно щастие. Малката е едно невероятно слънчице, Златомира се казва (б.р.- усмихва се).

– Обмисляли ли сте емигриране в чужбина?
– Казвам ти го директно – ако не се оправят скоро нещата, и това ще стане. Работя като треньор, за да оцелявам, но парите са ми крайно недостатъчни.

– Защо различните хора и успелите не ги харесват в България?
– Веднага ще ти го кажа. Българинът е злобар и езичник, лицемерен, гаден и зъл. Като види такъв като мен, гледа да ме натисне обратно в казана, да ме потопи. Е, защо бе, бате? Нация от невярващи сме. Защо трябва да е така? Защо? Защо? Защо вместо да ми се кефят всички, се опитват да ме премажат и унищожат?

– Семейството ви как прие обидите и заяжданията по медиите?
– Това е най-гадното. Всичко това негативно, което е срещу мен, се прехвърля на моите деца, децата на шампиона. Можеш ли да си го представиш? Голямата ми дъщеря Константина е първи клас, отхвърлена е, избягват я всички. Защо според теб е това? Защото е детето на шампиона. Опитвам се да предпазя детето, съветвам я да им казва, че са жалки и да не им обръща внимание на злобарите.

– Доволен ли сте от живота?
– Да. В момента съм влюбен и съм най-щастливият човек на света.Намерих жената
на живота си.
Казва се СветлаИмам и две прекрасни деца. Надявам се това щастие да продължи.

– Вярващ човек ли сте? Вярвате ли, че има някаква висша сила, която ви пази?
– Да, вярвам в Господа Бог Исус Христос. По принцип съм и дъновист. Бял брат съм, но не ходя на Рилските езера и не се обличам в бели дрехи. Не съм суеверен. И ми се иска всички хора да станат такива, но установих, че българинът е малко лицемерен на тази тема. Болшинството са езичници, а казват, че са християни.

 

Милен ДИМИТРОВ

Categories: Интервю, Спорт

About Author