Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Двуличие или лицемерие?
Е, не. Чак до там не са стигнали всенародните ни ЛЪВОВЕ, но въпросът е какво са всъщност, и на кое от двете им лица да вярваме? На това от мача им с Германия или на това от мачовете с Чехия и Холандия?
Всички видяхме и усетихме, че разликата беше огромна. Усетихме я с всичките си сетива и съм сигурна, че не само хората като мене, врели и кипели по волейболните игрища, а всички и най-много тези, които бяха там, сред наистина страхотната ПУБЛИКА.
БЪЛГАРИЯ -ГЕРМАНИЯ 9. Октомври.
Ехааа , чудо! Да не вярваш на очите си! Та това те ли са: Тошко, Жоро, Теди едно и две, Ники, Виктор, Владо…? Гледаш и се кефиш – устрем, организираност, дисциплина, сигурност във всеки един от тях, по цялото игрище (та дори и извън) и при всеки отделен елемент. Все пак аз повярвах, че тези талантливи иначе момчета са направили и често липсващия им качествен скок.

Първото нещо, което си помислих, а и казах е: Браво, Пламен добре е работил. Зарадвах се и за Жоро, че доказва качествата си, че Летящия Теди заслужава прякора си, че Салпаров здраво стои на мястото си, че Ники П. е заякнал и узрял, че Виктор все така „безшумно“ гради непробиваеми блокове и преодолява такива, че Тошко – хм, Тошко не е трън в очите ми, както често ( за съжаление , винаги) се случва.

Нее, не съм забравила Владо! Героят в мача срещу Германия, а и в този срещу Холандия, беше той. Забавлявайки се правеше, а и ще прави ( пожелавам му го от все сърце) чудеса!
Та, повярвах аз, че ни чака едно прекрасно европейско, но не и Сандро, който все търси апокалипсис навсякъде, каза: тук има нещо гнило, Германия не може да играе така… Ще поживеем и ще видим, след ден, два, как може да играе и Германия, и България …

А ето и какво предизвикаха в мен лицата им след другите два мача: разочарование, страх, яд, защото сигурността ми, че германците не играха добре, защото ние не им позволихме, отстъпи място на съмнението, че не сме над нивото на чехите и холандците.

Не искам да се мисли, че хейтърствам, но не мога да не си кажа какво мисля за тази промяна.
Първото ми съмнение е по повод поведението на Пламен. Ако не беше доказал, че извън границите на България е добър треньор, щях да кажа, че е лесно да се критикува отстрани и е трудно да си там, край игрището. А пък сега с тези камери и микрофони е още по-трудно. Не са псувните и мълчанието, които дават спокойствие и увереност в играчите и не помагат по никакъв начин, напротив.

Жоро, мили ми Жоро, знаеш, че ти си човекът с най-важната роля. Как може да го знаеш за един ден и за следващия – не? Голям си, баща си и не само за това трябва характер.
Дали пък точно характерът не пречи на Тошко да бъде сред най-добрите нападатели в света? Ако може да се каже, че поведението на игрището, физиономиите и жестовете, бицепсите на показ, излежаването по игрището са характер, то за трийсет и две годишен мъж, май е късно вече да се чака промяна.
И ето как лицата се променят, защото показват характери. Това показаха лицата и на Пенчев, и Йосифов, и Тодоров, макар че не е възможно в един отбор всички да са лидери. И ако една типична черта в лидерството е безстрашието, то в последните два мача всички видяхме, че такива качества не липсват и в нашите играчи: Градинаров, Иванов, Агонцев, на които можем само да кажем: БЛАГОДАРИМ!

Момчета (всички вие 14), няма нужда аз да ви казвам: ОБИЧАМЕ ВИ, ВЯРВАМЕ ВИ, ИСКАМЕ ПОБЕДИ, но и вие трябва да имате в сърцата си всичките тези чувства!
А, да не забравя, кой? Сашо Йвков!?

Сашо, живеем в 21 век и те слушаме по цял свят. Там е работата, че не само тебе и докато по всички други медии из света, коментарите еволюират в нещо приятно, забавно и поучаващо, питам: до кога ще слушаме изтърканите ти клишета двайсет и повече години? Вземи си събеседник, знаещ и можещ, и дано така да спрат коментарите по ФБ, където ти си главно действащо лице ( уста)!

P. S. Не съм забравила и лицемерието. И то е там в тази прекрасна зала, в горните т.н. VIP трибуни. Въпросът е ДО КОГА??


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoshan/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4