Вратар на Манчестър Сити има 9 живота

Берт 1

Берт Траутман чака във фоайето на един берлински хотел и ни посреща с кафе и бренди, както и с най-сърдечно ръкостискане. Стегнат и с отличен тен, той изглежда поразително и на 82 години. В небесносините му очи блестят искри. Той спокойно би могъл да мине и за 62-годишен.  Трябваше да се видим през зимата, но тогава възникна проблем и се наложи Траутман да използва още един от своите 9 живота.  „Първоначално не мислех, че е нещо сериозно – казва той с подчертания си немско-ланкастърски акцент, разказвайки за заболяването, което впоследствие се оказва двойна пневмония. – Накрая испанският лекар каза на съпругата ми: „Ако този тип не беше толкова корав, щеше да умре.“ Интересното е, че нямах температура, но бях заклет пушач. И докато кашлях до припадък, си казах: „Никога повече няма да пушиш.“ Оттогава не съм докосвал цигара.“

През 1956 г. нещата са били доста по-различни. Именно тогава е изкована легендата за Берт Траутман. Единственото притеснение, което немският вратар на Манчестър Сити почувствал, когато скочил с главата напред в краката на противников нападател, било, че може да загуби финала за Купата на Англия. Той бил замаян и изпаднал в агония, но на Сити му оставали 17 минути до края, в които да удържи резултата (3:1) срещу Бирмингам. Траутман допринесъл това да стане. Едва 4 дни по-късно било установено, че вратарят е счупил врата си. „Би трябвало да си мъртъв“, казал хирургът професор Дейвид Лойд Грифитс на германеца.

Рентгеновата снимка показала, че вторият от петте счупени прешлена бил разцепен Траутман оцелял само защото третият прешлен го притиснал и го закрепил. 50 години по-късно вредата от онзи епизод се свежда до болка във врата за Траутман, който вероятно е единственият човек, носител едновременно на Железен кръст (Първа класа) за заслуги към хитлеристка Германия и на Ордена на Британската империя.

„Все още чувствам болка, ако завъртя рязко глава – казва Траутман. – След това ми трябват няколко минути, за да дойда на себе си. Но няма проблем, мога да го понеса. Ако ударът не беше толкова тежък, ако третият прешлен не беше наместил втория, щях да умра или да остана парализиран. Така че извадих голям, голям късмет.“
Може и така да е, но за Траутман спомените за май 1956 са свързани с друга трагедия. 3 седмици след финала за купата първородният син на Траутман – 5-годишният Джон, бил ударен от кола и убит край дома на семейството в Чешър. Берт бил току-що излязъл от болницата и носел специална шина. От всички удари, които е понесъл Траутман в богатия си на събития живот, този е най-болезненият. „Съпругата ми така и не го преживя – казва германецът. – Тя умря от разбито сърце. Животът вече не я интересуваше.“

Маргарет Траутман, майката на Джон, е била първата съпруга на Берт. След като се отказва от футбола, се установява в Испания, край Валенсия, с третата си съпруга – Марлис. Той беше в Берлин, за да присъства на юношески турнир и да посети школата, създадена от група млади германци, учредили фондация на негово име. Целите на фондацията „Траутман“ са насърчаването на отношенията между Англия и Германия, подпомагането на деца и младежи и поддържането на легендата за вратаря. В Германия историята на Бернд Траутман, както е известен в родината си (първата му приятелка в Ланкашър променя кратката форма на Бернхард на Берт), не е особено популярна.

Вероятно нещата щяха да се развият по съвсем различен начин, ако ръководството на Ман Сити беше склонило да го пусне в Шалке през 1952 г. Ако играеше в тогавашната Западна Германия, Траутман почти сигурно щеше да бъде на вратата на националния тим, който през 1954 г. спечели световната титла и бе обезсмъртен във филма „Чудото в Берн“ през 2003. От друга страна, в такъв случай Траутман нямаше да стане бившият военнопленник, оцелял със счупен врат във финала за Купата на Англия. Няма никакво съмнение, че биографията на някогашния вратар ще бъде кинохит стига да бъде написана, режисирана и заснета. Едва ли някой би могъл да сътвори сценарий, по-неустоим от „Чудото Бернд“ (или Берт). Роден в Бремен, Бернхард Карл Траутман се отличил като спортист в младежката организация „Хитлер Югенд“. Той спечелил състезанието по хвърляне на копие и завършил втори на гюле в националното юношеско първенство на „Олимпиящадион“ през 1938 в Берлин. Като член на парашутно-десантния полк на немските военновъздушни сили той бил заловен от руснаците, а по-късно и от френската съпротива, но успял да избяга и двата пъти. Траутман бил сред малцината оцелели при бомбардировката на град Клеве, след която останал погребан в мазе на училище, сринато до основи. Той се отскубнал от американците, когато двама войници го водели към мястото, където, както предполага той, са щели да го екзекутират. Докато бягал, прескочил ограда и се приземил в краката на британски войник, чиито първи думи били: „Здрасти, фриц. Искаш ли чаша чай?“

Bildnummer: 02705511  Datum: 05.05.1956  Copyright: imago/Colorsport Prinz Phillip (li.), Duke of Kent, begrüßt Torwart Bert Trautmann (Manchester City) vor dem FA Cup Finale 1956 - PUBLICATIONxINxGERxSUIxAUTxHUNxUSAxONLY; English First Division, One, 1. Englische Liga, Bernhard Carl, Bernd, quer, Begrüßung, begrüßen, Königsfamilie, Adelshaus, Adel, adelig, adlig, people FA Cup 1955/1956, Englischer Pokal, englisches Königshaus, Vneg, Vsw London Wembley Finale Endspiel Pokalfinale Pokalspiel Fußball Herren Mannschaft England Gruppenbild optimistisch Randmotiv Personen

Траутман бил настанен в лагер за военнопленници в Ланкашър, в чийто футболен тим започнал да играе като централен защитник. По-късно Траутман застанал на вратата заради контузия, а след като бил освободен, останал в Англия, за да пази в една от регионалните ланкашърски лиги. Когато го взели в Манчестър С през 1949 г., феновете от еврейски произход и редовните посетители на стадион „Мейн Роуд“, взели участие във войната, заплашили с бойкот. Няколко години Траутман бил тормозен със заплашителни писма. Дълго преди да окачи ръкавиците обаче, той се превърнал в местен герой. За бенефисния му мач през 1964 г. „Мейн Роуд“ бил претъпкан до краен предел. През 1998 г. пък вратарят бе избран за една от стоте легенди в първите 100 години на Футболната лига. През 2004 г. той стана кавалер на Ордена на Британската империя. Траутман е носител и на по-съвременния немски еквивалент на отличието, който му носи повече гордост, отколкото Железният кръст.

„Не запазих Железния кръст – казва германецът. – Всъщност не задържах нищо от войната. Не исках да съм смел войник. Получавах заповеди и трябваше да ги следвам, иначе щяха да ме разстрелят. Бях на 17, когато през юни 1941 г. нападнахме Русия. Помня, че в първия ден бях на полската граница и бях мъртъв от страх. Същото се отнася за много други хора. Жертвите от войната възлизат на 50 милиона души, както се твърди. Руснаците загубиха 20 милиона. Ужасяващо е, нали? Мислех, че ще ме разстрелят, когато американците ме плениха. В онзи ден счупих рекорда на 100 метра, за да се измъкна.“

Траутман бе в Англия тази седмица, а в сряда ще гледа по телевизията финала в Шампионската лига между Арсенал и Барселона в Париж. На вратата на лондончани ще е националният вратар на Германия. „Съгласен съм с Юрген Клинсман – казва Траутман относно избора на титулярен вратар. – И аз бих предпочел Йенс Леман пред Оливер Кан. Той играе добре – не са му вкарали гол в 8 срещи от Шампионската лига.“

Вече е късна утрин, пием капучино. Останалите клиенти в бара на хотела изобщо не проявяват интерес към човека със сребристата коса, който разказва с удоволствие за живота и премеждията си. Но на невероятния Бернд не му пука. „Чудесен е, нали? – казва той, облягайки се назад. – Животът, имам предвид…“

Саймън Търнбул

 

П.С. Този материал беше написан през 2005 г. Големият вратар Берт Траутман си отиде от този свят на 13 юли 2013 г., на 89-годишна възраст.


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoshan/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4