Крали Марко пада в битка за Румъния

Крали Марко пада в битка за Румъния

В историята на всеки народ има личности, превърнали се в имена-символ на дадена епоха. Битието им често е обвито в мистерия, а легендите за тях се пренасят от уста на уста и от поколение на поколение. Легендарният им статут е засвидетелстван многократно, те са се превърнали в почти емблеми. Такива са за българи и румънци съответно Крали Марко и граф Дракула.

Името на най-известния общобалкански епически герой обаче е Крали Марко. Около себе си той обединява цикъл от фолклорни произведения: песни, предания, пословици и пр., които образуват т.н. Марковски епически цикъл. Образът на Марко, който обикновено се свързва с прилепския владетел крал Марко от 14 век, има своята митична биография. Като митичен герой той се разкрива в борбата си с различни демонични същества: хали, змейове, самовили, самодиви и др, за да пусне спряната от тях вода. В двубоя с тези същества Марко се проявява като митичен културен герой. В най-„чист“ вид този мотив е запазен у българите и сърбите. По-различно е положението у албанците, където епосът за хероса е добре познат, но няма запазени следи от митичните черти на героя. Румънският епос пази митичната характеристика на героя в образа на Маркош паша, но в него той е представен като чужд завоевател. Само гръцката епическа традиция не познава Марко. Той е герой закрилник на своя народ и борец срещу чуждите врагове. А неговият свръхестествен противник прераства от митично същество в плеяда чуждоземни противници: турци, арапи, еничари и др. В рамките на Балканската общност християнската вяра, наред с езиковото сходство и териториалната общност, спомагат да се очертае по-определено южнославянското единство с неговия общ герой Марко. Както често става границите между истина и мит се преплитат, често са и размити.
Реалната историческа личност Марко е етнически българин, роден около 1335 г. Син е на прилепския деспот Вълкашин Мърнявчевич, който след смъртта на цар Стефан Душан в 1355 година се обявява за крал. През 1371 година Вълкашин заедно със своя брат – деспота на Сяр Угреш, тръгва на поход срещу османските турци, според тогавашните хронисти с 60 000 бойци. Когато достига до хасковското село Черномен (днес Орменио, Гърция), лекомислено се разполага на лагер на левия бряг на река Марица без да постави сигурни стражи. През нощта турците преминават безшумно реката, предизвикват паника в християнския лагер, убиват Вълкашин и Углеш и разгромяват войските им. След Черноменската битка Марко Мърнявчевич наследява кралството, но става васал на султан Мурад.

Featured image
Нашият герой е известен още Марко Кралевити, Марко Кралевич или Крале Марко. Неговите владения обхващат голяма част от днешна Македония, със столица Прилеп. Според богатия певчески цикъл, посветен на Марко, кралят е бил чутовен герой с неизмеримо богатство. На дувара на палата му можели да се разминат две каруци, толкова бил имотен и ларж. Доколко наистина е закрилял християнското население е спорно, а в бурната епоха на турското нашествие е трябвало да лавираш умело и да играеш според свирката на силните на деня. Какъв парадокс – най-големият християнски герой на Балканите умира на бойното поле в битка срещу християни (влашкия войвода Мирчо Стари) и като верен васал на турците. Това става на 17 май 1395 г. край Ровине в дн. Румъния.
За щастие има запазена фреска на която е изобразен юнакът. При сваляне на стара мазилка на църквата в т. нар. Марков манастир край Скопие се открива ктиторски портрет на слабоват, мургав мъж със замислен и мрачен поглед.

Влад Цепеш

äaá¬p½á
Единственият запазен портрет на Влад Цепеш. Той е от колекцията портрети на “откачалки” в замъка Амбрус, близо до Инсбрук, Австрия. Колекцията е събрана от Фридрих II, граф на Тирол през XVI в.

Влад си има християнско име, но получава прякора Цепеш заради ужасните си дела. Роден е в Трансилванияа през 1431 г., а през 1437 г. е обявен за наседник на съседното княжество Влахия. Тогава обаче над Балканите е надвиснала страшна заплаха. Турците завършват завладяването на Гърция, следващата цел е Влахия. Тя разделя Османската империя от основната християнска сила на север – Унгария. През 1442 г., за да си осигури лоялността на Влахия, турският султан взима малкия Влад и брат му Рад за заложници. Този факт не спира войната на стария Влад срещу поробителя. Битките спират едва след като той е убит от доскорошните си съюзници – унгарците. Синът му избягва от плен и започва изтощителна кампания за отвоюване на бащиния трон. Усилията се уванчават с успех през 1456 г. Вътрешната опозиция в лицето на маститите боляри гледа с насмешка на младото князче и счита, че е само въпрос на време и той да отиде при таткото. Влад обаче няма никакво намерение да се съобразява с тези хора и отмъщението му е ужасяващо. По време на един пир в двореца неговите стражи залавят 500 боляри и ги извеждат навън. Аристократите са изведени навън заедно с жените и слугите си и са набити на остри колове и са оставени да гният върху тях. Жестокостта му се проявява скоро след това пак, когато се обръща срещу родната Трансилвания заради икономическия контрол, който тя оказва върху Влахия. От 1457 до 1460 г. Влад подлага на нечуван терор върху населението там и избива огромен брой мъже, жени и деца.

Румънците предпочитат да помнят Дракула като патриот, борец срещу турците, въпреки че и тук едно от основните му оръжия било всяването на ужас. Показателен е примерът с турските посланици, които той приема в двореца в столицата Търговище през 1461 г. Влад поискал от тях да свалят чалмите си в негово присъствие. Когато те отказали, с мотив, че това повелявали техните закони, князът заявил: “Аз също искам да заздравя вашия закон” и заповядал да заковат чалмите за главите на посланиците с железни пирони. През лятото на 1462 г. турците нахлуват в страната и се насочват към Търговище. Като минават покрай града навлизат в тясна клисура, където ги очаква смразяваща гледка – гора от колове с гниещи трупове върху тях, жертвите са около 20 000, всичките пленени от Влад предишната година. Дори претръпналите турци са поразени;султанът обръща коня си и поема към дома. Успехът на Влад обаче е краткотраен, скоро срещу него се обръща собственият му брат Раду с подкрепата на османците. Князът бяга в Унгария, където е заловен и хвърлен в затвора, където прекарва 12 г. През 1476 г. се отказва от православието, приема католицизма и се жени за унгарска принцеса. После подкрепен от братовчед си Стефан от Молдова и от унгарците, Влад си връща влашкия престол. Тогава обаче местните благородници (в съюз с турците) се вдигат на бунт и още в първата битка Цепеш е пронизан от копие. Турците му отсичат главата и изпращат на султана.

Делата на Влад Цепеш са ужасяващи, но каква е връзката му с Дракула?
Влад е син на Влад Дракул. “Дракул” е прякор с две значения – “дракон” и “дявол”. Очевидно прозвището на владетеля е било “дракон”, защото старият княз през 1431 г. става член на могъща тайна организация – Ордена на дракона, чията цел е прогонването на турците. Оттогава Влад Дракул започва да сече монети с изображение на дракон, а на знамето му е нарисувано същото животно. Влад Цепеш подписва официалните си документи с името “Дракула”. Може би и идеята да е син на дяволо му се е струвала отлична. Това разбиране е водело и мисълта на дворцовия поет Михаил Бехайм, който през 1463 г. съчинява “Историята на кръвожадния луд човек, наречен Дракула от Влахия”. Историците Реймън Макнали и Раду Флореску отбелязват, че на практика Влад е бил вампир, защото според сведенията топял хляба си в кръвта на своите жертви. Образът на Дракула в представите на днешните румънци е противоречив. Диктаторът Николае Чаушеску неведнъж е показвал възхитата си от него. През 1976 г. е тържествено отбелязана 500-годишнината от смъртта на героя – с филм, картини, романи и дори с пощенска марка. През последните години туристическата индустрия, свързана с Дракула, се разрасна много. През 1993 г. човек, претендиращ, че е потомък на Влад, подава жалба срещу “Колумбия пикчърс” за това, че с филма на Франсис Форд Копола “Дракула” са дискредитирали името на неговия прапрадядо.

“Цепеш” на румънски език означава човек, който измъчва чрез набиване на кол. – бел.ред.

Categories: Общество

About Author